Наскоро прочетох някъде следните думи:
"Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога,
и с мъдростта винаги да правя разлика между двете."
Сетих се за тях сега и ги открих къде съм ги записала. Защо точно сега ли? Ами защото в този момент се чувствам предадена от приятел, питам се защо стана така, не мога да го приема спокойно и ме боли толкова много......Защо животът ни трябва да е такъв? Защо ние, хората, сме така устроени, че понякога оскърбяваме най - близките си хора.....И не разбираме, че особено боли, когато те оскърби точно приятелят, точно човекът, за когото си готов на всичко. Би трябвало да ценим хората до нас, защото не знаем кога можем да ги изгубим.....И би трябвало да внимаваме с думите, които изричаме. Защото после не можем да ги променим, не можем да ги върнем назад. Как трябва да постъпи човек в такъв момент? Да приеме нещата, каквито са, или да се опитва да ги промени? Кой е верния отговор????И има ли такъв? Аз съм човек, който вярва, че доброто у другите е винаги повече от таящото се у нас, хората, зло…Но дали наистина е така? Дали това не е схващане на един наивен човек? И на този въпрос не зная верния отговор, но пък знам, че за пореден път ще се опитвам да проявя мъдрост, да подам ръка въпреки болката и да простя, пак въпреки болката, защото запазването на приятелството е от нещата, за които си заслужава да се борим. Може и да греша, но дано не е така…..А вие как мислите?......