Живеем в свят на технологии, понякога сме като роботи, затрупани сме с дребни и често ненужни  неща и забравяме да общуваме.....
А ТРЯБВА !
     Парадоксът на нашето време е , че все повече попадаме под властта на материалното, а душевното, истинското, остава на заден план. 
А НЕ ТРЯБВА да е така!
     Защото не винаги разумът трябва да ни води, защото не винаги неговия глас е правилния....Защото има хора, общуването  с които ни зарежда, с тях ни е топло на сърцето и леко на душата. С тях сме някак защитени от ширещата се материалност,  удовлетворени сме и се чувстваме някак различно....по - истински! С тях сме самите себе си, не играем театър, не се опитваме да се представим като по- добри и по - хубави, защото те ни познават и харесват такива, каквито сме.
     Защо ни е толкова уютно с такива хора???? Защо, когато сме с тях, се чувстваме сякаш след дълъг път сме се върнали у дома, сякаш сме без проблеми....???
      Винаги, когато съм имала щастието да попадна на такъв човек в живота си , съм си задавала тези въпроси. И знаете ли, смятам,  че отговорът е много прост. 
Може би те са частичка от нас, която някога сме загубили по своя човешки път. И именно нейното намиране ни прави щастливи, доволни, някак по - пълноценни за самите себе си. Ето защо трябва да сме щастливи, когато срещнем такъв човек в живота си. Да общуваме пълноценно с него, без да си задаваме нашите си вечни въпроси. Все въпроси, които ни спират да бъдем себе си. А вечно забравяме колко кратък е човешкия живот и колко малко са поводите ни да сме щастливи.
Затова нека ценим хората, с които общуваме на еднаква "духовна честота" и да се насладим на това общуване без вина и въпроси. Защото това общуване ще ни направи по - жизнени и млади .
     Може да ни е съдено да срещнем такъв човек само за миг, само за час, но той ни зарежда положително. А с друг можем да общуваме по-дълго и в един миг да осъзнаем неговото въздействие. Такива хора приковават вниманието ни някак неволно, те карат усмивка да изгрее на лицето ни, освобождават ни от натрупаното напрежение. Понякога са съвсем непознати, с които общуваме за броени мигове. Друг път са от нашето обкръжение и тогава общуването с тях е толкова ценно, именно защото са до нас и не трябва да пропускаме късмета си , а да благодарим на съдбата за него.
     Колко са тези хора в нашия живот? Един, двама, пет......Колкото са..... Колкото ни е съдено да срещнем в този човешки живот. Нека не ги подминаваме, забързани в своя делник.  Щом съдбата ги е поставила на пътя ни, значи така е трябвало. От нас зависи да се възползваме от дадения шанс.

          НЕКА ДА СИ ДАДЕМ СМЕТКА КОЛКО ПРАЗЕН  БИ  БИЛ  
       ЖИВОТЪТ  НИ  БЕЗ  ТЯХ  И  ДА  НЕ  ПРОПУСКАМЕ 
       ПОДАРЪКА  НА  СЪДБАТА,  КАТО  ОБЩУВАМЕ 
         ПЪЛНОЦЕННО С ИСТИНСКИТЕ  ХОРА  В  ЖИВОТА НИ !
           А  В  ЗНАК  ДА  БЛАГОДАРНОСТ  ЗА ТОВА, ЧЕ ГИ ИМА ДО НАС,
       НЕКА  И  САМИТЕ  НИЕ  СЕ  ПРЕВЪРНЕМ  В 
      ТАКИВА  ПОНЕ ЗА  ЕДИН  ЧОВЕК  ДО  НАС !!!       

 

Поздрави за постинга! Нека се извисим над дребните неща и да бъдем човеци!! Хубав, светъл ден!

Определено трябва да го направим, ако не искаме постепенно да изгубим най - истинската част от себе си, която ни прави ЧОВЕЦИ ! Хубав ден от мен!

Във физиката съществува понятието "резонанс" - явление при което, най-просто казано, две или повече тела, трептящи с еднакви честоти, взаимодействат помежду си и общата им енергия се удвоява, утроява и т.н. Същото е и при хората, имащи еднакви или сходни духовни интереси, стремящи се към една и съща цел. Такива хора много лесно взаимно се откриват, опознават, намират общ език и общуват, обединяват се за постигане на общи цели...Ето това е духовен резонанс. За съжаление, много хора не разбират неговата огромна сила, неговата безмерна полза за самите тях...Нека бъдем човеци, ще кажа и аз като tota. Поздравления за постинга!

Колко хубаво казано "духовен резонанс".....Точно това имах предвид и дано все повече стават човеците благодарение на неговата градивна сила.

Толкова е хубаво, това..да се разбираш с хората край себе си и да сте в "духовен резонанс".. И в блога е така, ето сега аз, съм изтормозена от един анонимен, който ми е написал нещо..и се питам защо? Нали зад него стои един човек, съвсем непознат, както и аз - за него? Когато човек е лош, той е лош навсякъде, а тове е доста тъжно..защото животът наистина е ..кратък...

И на теб priqtel 12, който ни обединяваш тук. :)))
Пътят да бъдем по-добри и да раздаваме от любовта си не е труден. Важното е да се научим как да стигаме навътре в другите, защото всички носят души и отварянето им към света да бъде съвсем доброволен и свободен избор. Като за начало можем да започнем с усмивка и с излъчване на душевна топлина... :)))

А тя ще отвори всички затворени врати. После от нас зависи да предадем и на човека до нас положителното, което носим в душите си . От него зависи да продължи.
„Бъди ти самият,- казват древните индианци,- научи се с действията си да създаваш вълнения,
усещания и цветове подобно на художника,
подобно на твореца на вселената.
В теб е мястото на най-голямата любов.
Няма друго място, за да обичаш.“
/Ж. П. Бур, „Мъдростта на северноамериканските индианци“/
Поздрави и усмихнат ден от мен!

Не се ядосвай! Мислим си, че анонимността може да скрие не само името, но и душата ни. Не става. Тя си личи в думите на човека срещу теб. Ако си добър човек ще постъпваш почтено и ще си с открито лице. Поздрави! Усмихни се и гледай смело напред!

Истинско чудо е в днешни времена да срещаш хора, които са част от теб самия.
На мен ми се случи преди седмица...
Благодаря на Бога, че ми връща вярата в човека!
Много позитивна си.
Имаш моята подадена ръка за приятелство!

Мила си ми и ако бяхме в реалния живот дори нямаше да ти се усмихна. Само да се погледнем дълбоко в очите и да помълчим заедно е достатъчно. Вярвам, че ще ме усетиш. Душите си говорят без думи.

Поемам ръката ти с удоволствие. Благодаря ти за хубавите чувства ! А за чудото да сме Човеци трябва да положим много усилия. Но те определено си струват, повярвай ми! Поздрави!!!

Да, душите си говорят без думи . Радвам се, че нашите се срещнаха. А за да се разберат, е нужно толкова малко, както си написала :" Опразни сърцето си от всичко друго; бъди милостив и обичай безусловно всичко и всички, намерил тишина, яснота и покой; радвай се на малките неща в живота и на свободата на избор.
Ние избрахме да сме хора........." Да, това е правилния избор, но нека да предадем чрез трептенията на душите си на още много тези мъдри съвети, за да постигнат и те единението и душевния резонанс ! Поздрави!!!!!

P.S. А душите ни наистина са се срещнали там някъде, защото в момента, в който попаднах на блога ти, го присъединих към своя някак интуитивно......Съдба....

Попаднала си където и когато за теб е било необходимо, за да израства духът ти. Ние сме едно.
„Най-важната цел в живота ни трябва да бъде нашето духовно усъвършенствуване.”
Много съм щастлива да общувам с теб. Нараства вярата ми, че ще успеем навреме да се обединим... преди да е станало твърде късно. Тези, които са много негативни ще стават все по-малко. Не позволявай да те обезкурожат! Ние сме недосегаеми, когато вярваме. Бъди светлина за другите (по подобие на аватара си)

Хубаво е , че моментите на обезкуражаване намаляват все повече! А вярата е в мен и съм сигурна, че тя кара светлината да блести по- силно, а страха да се оттегля във най - затънтените местенца на душата, докато го изгони напълно и оттам. Благодаря ти за подкрепата и куража, както и за доставеното удоволствие от общуването с теб!

за топлината на осещането, защото ако не беше тя, ти не би могла да напишеш това.
Напоследък разбирам, че колкото повече се взирам в монитора, толкова повече пропускам истинските важни очи, които са това, което ми носи естествената връзка с хората.
Много си права!
От общуването с хората няма нищо по - голямо
от усещането , че си една кръвна група с човека отсреща.
Всичко материално е временно.
Много блтодаря за поста!

И съм съгласна с теб, от общуването по - важно няма. Но то трябва да е истинско, от душа ; такова, че да разбираш човека насреща с един поглед, без думи.....А то се постига, когато душите ви трептят еднакво, т. е. когато сте ЧОВЕЦИ. А материалното не е същественото в случая.......Поздрави!!!!!

сега видях поста ти,а в следващия ти казах че обичам живота!Още едно доказателство,че има нещо!

Станали сме " жертви" на духовния резонанс. Поздрави!

Еднаквата духовна честота!!

!!! Тогава има резонанс, нали?!

Тогава!

Веднъж Гален помолил един свой помощник да му
приготви лекарство за лудост. Помощникът отвърнал:
„Учителю, вие сте изключителен учен,
защо имате нужда от такова лекарство?"
Гален отвърнал: „Точно сега един луд човек
ме погледна като стар приятел,
дръпна ме за ръкава и ми намигна.
Възможно ли е този човек да се държи така фамилиарно
с мен, ако налице няма някакво сходство, което да ни
свързва. Хората изпитват такива чувства
единствено към някого, който е като самите тях."
Това е истина. Когато двама души са свързани дълбоко
един с друг, несъмнено в тях има нещо общо.
Птиците летят единствено със стадата си.
Единствено в гроба ние проявяваме сърдечност към
онези, към които не изпитваме привличане.

"Хората изпитват такива чувства
единствено към някого, който е като самите тях."