Връщам се назад в годините, точно преди 18, когато се роди едно от моите момичета.......Спомням си с умиление малкото бебенце, което държах в ръцете си и което гледаше мен и света с широко отворени , учудени очи.....А днес то е вече красива млада жена. А днес тя е абитуриентка и и предстои да преодолее първото си истинско препятствие, преди да навлезе в истинския живот. Днес тя е на матура.....Изпратих я , седя и се притеснявам. Хем съм горда, че тя вече е голям човек, хем майчиното ми сърце тръпне......Боже, кога се изнизаха годините....Връщам се назад в спомените си и я виждам как пристъпя несигурно на неукрепналите си крачета, но не се отказва; как се усмихва щастливо, когато, направила първите си  стъпки, успява да се приюти доволно в прегръдките ми .....Виждам и други моменти, на падания и рани, и на щастливи изживявания. ....Много са спомените, и всеки от тях е толкова ценен. И си давам сметка колко празен би бил животът ми без едно от моите съкровища.   И си давам сметка как е дошло времето то също да отлети от дома....Не може да бъде спряно времето!
       Само едно се моля: животът да е милостив към нея, да и поднася по - малко препятствия и перипетии....И да бъде щастлива! А днес да се справи добре! Пожелавам и наслука!

Успех, Йочи!