ПОРЕДНИЯТ ПОЗДРАВ Е ЗА  compassion, ГЛАСУВАЛА ДНЕС ПОД № 6060.  

БЛАГОДАРЯ ТИ, РУМИ, ЧЕ ОТНОВО СИ БИЛА МОЙ ГОСТ!!!

Поздрав за теб със следния 
откъс от"Плюшеното зайче"на Марджъри Уилямс

"-Боли ли?-попита Зайчето.
- Понякога - отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. -Когато си истински,
за теб няма значение 
дали те боли.
- Изведнъж ли се случва,сякаш те раняват-питаше Зайчето, - или малко по малко?
- Не се случва изведнъж - обясни Кончето, -а ставаш истински.За това е нужно много време.
За това не се случва често на хора,
които се чупят лесно, имат остри ръбове
или трябва да се пазят много внимателно.
Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали,
краката ти едва се държат за тялото. 
 Но тези неща изобщо нямат значение,
тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората,които не разбират.... " 

                                         
и с пожелание да бъдеш все така ИСТИНСКА - земна, емоционална, винаги съпричастна към проблемите, разбираща...........с две думи: ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ!!!!



 

Събитията на живота имат начало и край. Дърветата имат клони, държавите- закони. В реда на нещата е едно да ни кефи, от друго, да сме недоволни, от трето учудени... затова светът е хубав
Вашият блог- интересен

Поздрави!

Аз не отбелязах нито един глас, нито дори годишншната от пребиваването си в блога. Тези неща не са много важни за мен, мислех си, а сега като те гледам как се радваш и си създаваш празници от всяко нещо отново ми става ясно, че не намирам "време" за моите празници и сама се лишавам от радостта. Добре е, че гледаш на слънчевата страна на живота и избираш да си радостна и за най-малките неща.
Поздравявам те!

И без това животът ни е толкова труден, че ако сами не си създадем празник, не пуснем слънцето в душите си, ще ни е толкова празно......Поздрави!

Пътят

Дали го избираме ние
или той ни избира...
Дали го прокарваме ние
или той нас вае...
Дали ние вървим
или той ни е ескалатор...
Дали бягаме по него
или бягаме от себе си...
Дали сме сами по него
или той ни е единствен...
Дали свършва той някъде
или ние спираме някъде....
безпътни...

Сами сме никой във света голям.
Вървиш по своята пътечка,
аз по моята вървя.
Всеки сам поел във времето
опитва да достигне любовта.
Вървим, изкачваме и стръмнините,
заставаме над малките неща.
Опитваме се да загърбим бремето
на куп непостигнати неща.
Пътечките ни се пресичат с много други,
понякога те обещават да се съединят,
понякога така си криволичат
и кратките моменти ни зоват.
Така залутани във времето
опитваме се да намерим път,
Но многото пътечки ни подмамват и привличат
всякак обещават и опитват да ни призоват...
Но една единствена пътечка
Обещава, че ще стане път....

По тайнствения път на фея
с пръчица докоснала надежда
дете сияещо, очаквах чудеса.
Но сега вървя, привлича ме
мъдър път тих и непознат.
Вървяла упорито аз гледам
от върха на планина висока.
Надолу ли? Не е път, а падане...
Но човек съм, нямам аз крила,
към звездите как да полетя!
Тогава? Накъде да продължа?
Ще напиша стих като поета;
ще изпея песен като птицата;
ще танцувам леко като вятъра;
ще се смея като ручей бърза;
ще заплача с капки на дъжда;
усмихната в цвете след това
с милост, сълзи ще избърша
на някои дете, жена и старец.
Светлина с любов ще давам...
звездите ще я вземат трепетни,
понесли копнежа ми за сливане
с безкрая непознат – вселена...
Виж, летя, летя, аз мога да летя
с тишината на безкрая в мене...

Прекрасно е да полетиш!



Как радостно свистят крилете горе

и въздухът как нежно милва те.

Разкъсал си във бунт оковите

и с вик освободил духа си.



Прекрасно е да полетиш!



Тук ти си господар на воля,

облякъл в плът мечтите си.

С любов просторът мами те,

а висините с трепет викат те.



Прекрасно е да полетиш!



Не спирай светлия си устрем,

във него ти живееш истински.

Виделина обгръща те отвсякъде

и озарява с Огън Пътя ти.

Прекрасно е да полетиш!