Първият брой на  "нашето" списание
– на blog.bg е отдавнашен факт
и както бях обещала тук преди доста време,
днес ще Ви разкажа какво
ми допадна на мен в този първи брой.


  По принцип не обичам да чета много блоговете за политика, но чрез списанието открих блога на chara. Още първата статия привлече вниманието ми:
” Политика или лумпен политика”.... „За лумпен политиката не съществува политическа отговорност……,тази политика е неспособна да формулира траен национален интерес, нито да заяви национална претенция, нито да отстоява такива”. Прочитайки статията, ми се прииска да прочета още нещо и затова закономерно посетих блога на авторката, където продължавам да се отбивам и досега.          Хубав е избора и на статията на kа4ак, която вече бях чела, но пак ми беше интересно да препрочета.          Блогът на kasnaprolet открих скоро преди излизането на списанието и много се радвам от това. Съпреживях заедно с нея неволите и при избора на старчески дом за майка и; както и проблемите на едно съвременно семейство, решило да има дете, разкрити от damnation. Много истини открих в постинга на parasol и се замислих за българите, с които аз самата се гордея. Дотук май изчерпах постингите от раздел ОБЩЕСТВО, но мога да кажа, че всеки от аспектите, разкрити тук, ме заинтригува с позициите на автора в него.         Признавам си честно, че всеки път се канех да разгледам снимките по идея на julia13 и yuliya2006, включени в постинга "България в снимки", но все не успявах. Е, направих го, след като списанието попадна в ръцете ми, защото снимките там ме подтикнаха към това. Прочетох с интерес написаното от ivoso за Капитан Петко войвода и от valflo  за отшелниците в Джебелско; съпреживях заедно с alexooo eмоциите при посещението на една българска църква в постинга : „Пазителката на храма”.
         А постингите за Родопите………За тях просто нямам думи. Винаги тази планина е носела за мен някаква извечна магия, пълна е с вълшебство и някаква загадъчност…….Дай боже да имам възможност да посетя тези места и наживо, защото чрез думите си вие ме заведохте там - tota и yuliya 2006; посетих Кръстова гора заедно с reporter и totkaivanovaa; Малкият Ерусалим , заедно с cudo, Банско заедно с mrazekoff ; НАО –Рожен, заедно с  ivoso; изпитах болката на българите, принудени да търпят турската безнаказаност, докато четях „Змията” на  veninski……..И още , и още….Нямаше как да не забележа непреходната красота на Родопите, гледайки богато илюстрираните страници на списанието, изпъстрени с фотосите на  gosho568, radalia, cindy, juliet, alexooo, anastasiia, apollon, agea, esen, evelin, marty….. За пореден път се замислих за местата и светините , които ние, българите, сме оставили на произвола на съдбата, а те имат толкова непреходна стойност: като Червената църква например. Поклон пред такива хора като alexooo и toross, Както и всички онези, които публикуваха идеи в razruhata.blog.bg и ни карат да се замислим и да предприемем нещо.          Поставянето на въпроса за гражданското общество в България е нещо уникално, разкрито както в постингите на Теодор Дечев, така и в постинга на railight : „Моята концепция за българския национален елит”.          Много образователни бяха за мен: постингът на bedetron426 „За буквите……”, за траките и тяхната писменост на  sparotok, на valkata64 за домашния пълнозърнест хляб и на dobromirdimitrov „Паралелни светове”.          Рубриката „Изкуство” ме срещна отново с henzelski, но постингът „За поезията” не бях чела и го открих тук; с essy, sefulestiven и  jwk, с esen , victoriavselena, чиито творби обичам да чета; накара ме да се отбия в блоговете на rotazia, paivakirja и blackle, чиито неща досега не бях чела; възхитих се отново на картините на iliada3, намерили заслужено място по страниците на списанието. „Шаренията на блога”, както я нарича krotalka в едноименния си постинг нямаше може би да е пълна, ако ги нямаше рубриките „Споделено”, „Забавление„ и „Разни”.          Възмущавах се заедно с katan, четейки постинга и, защото нейните думи и аз често съм ги изричала, гледайки парламентарния контрол в петък; съгласявах се с думите на boristodorov56, че някои от нас стават религиозни само по време на големите празници; замислих се върху думите на candysays в постинга и „Чудя се какво ли е……” и за чувствата, които вълнуват осиновените; върху въпроса за всекидневието и отвъд него, който поставя lion1234 в постинга си.          Но вещо, което страшно ме развълнува, беше описанието на нетрадиционната сватба на zvezdichka, описан в нейния постинг. Благородно и завидих за пламенността и смелостта да осъществи мечтата си за нещо различно, за да направи този запомнящ се ден в живота на всеки, наистина незабравим.          Постингът на comfy „Тази страшна дума „рак” бях чела и преди, но емоционалното му въздействие над мен беше все така силно и при този прочит……Дано въздействието му е така силно и върху други, дано повече жени го прочетат и дано внушенията в него са толкова силни, че да ги накарат да се замислят и да вземат мерки навреме.          Много ми харесаха хартиените цветя на tanyarisemova и разказа на kombakova  за мажоретния състав в Карнобат; репортажа за пътуването на zlika в Румъния, съгласна съм с мнението на pontis за това , че „ никой не мисли за спорт, никой не създава млади спортисти ….” в България.          Толкова много се смях на „ Женски манифест” на furiika и се подписах и аз под него; забавлявах се с готварските умения на chochy, описани в постинга „Време за готвене”. Подкрепям напълно и наличието на рубриката "In Memoriam" в края на списанието, за да почетем паметта на починалите ни съблогери Александър Божков и Мая Стамболис: „ Добрите хора рано си отиват. Да, никой на земята не е вечен… Недейте пя горчиви панихиди, а запомнете тяхната човечност” както пише eleonoraknyazheva в публикуваните от нея стихове; както и на жертвите при трагедията в Охридското езеро, описана от geryordanova.            Е, скъпи приятели, опитах се да направя един кратък преглед на нещата, които са намерили своето място в списанието – все хубави, стойностни неща, според мен. Далече съм от мисълта,че всичко хубаво в блога е намерило своето място тук, но смятам, че има от всичко по нещо. Мисля, че нямаше материал, който да ме остави напълно равнодушна, да не ме заинтригува с нещо.

           Хубавото е, че прочитането на тези материали ме накара да вляза в blog.bg, за да погледна и други творби на авторите.          След излизането на списанието имам нови виртуални приятели, с които „трептим” на еднаква „духовна честота”, приятели, общуването с които „ни прави по – щастливи, доволни, някак по – пълноценнни за самите себе си”, както съм отбелязала в моя постинг. Използвам случая отново да поздравя хората, които ни подариха това списание, влагайки в него своя труд, енергия и желание да създадат нещо хубаво за нас, бъдещите читатели. Използвам случая отново да Ви припомня, че blog.bg е едно виртуално общество, в което ние трябва да се държим коректно, а не да враждуваме помежду си; да открием приятели тук, с които да споделяме хубави мигове във виртуалното пространство.
  ДА НЕ ПРОПУСКАМЕ ПОДАРЪКА НА СЪДБАТА,
КАТО ОБЩУВАМЕ ПЪЛНОЦЕННО С "ИСТИНСКИ" ,
"СТОЙНОСТНИ" ХОРА В ЖИВОТА СИ !
 А ЗАЩО ЧАСТ ОТ ТЯХ ДА НЕ СА И ХОРА ОТ БЛОГА???             

Значи ли , че ние останалите съблогери нарочно непопаднали там , начело с мен сме унижени и сме нищо ?

че постингът е повече от хубав!
Благодаря!
Б.

Ами явно не си прочела това: "Далече съм от мисълта,че всичко хубаво в блога е намерило своето място тук, но смятам, че има от всичко по нещо...."
Смятам, че изказаното от теб мнение е невярно и субективно, аз поне никъде не съм декларирала нещо подобно. А за помпозността...всеки има свое мнение... и няма лошо, щом иска да го изкаже.
Хубава вечер!

Разкошен постинг. Благодаря. Лека вечер. :)

На ме ми беше интересно как толкова различни хора и тематики бяха обединени хармонично в едно завършено цяло. А това е протегнатата ръка навън и желанието да споделиш душата си. Независимо дали го съзнаваме или не, но всеки един от нас, влизайки в блог-пространството, се вгражда в своето място като виртуална тухла във виртуалния ни дом. Аз се присъединявам към теб. Поздрави за теб и за издателите!

:)

ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ПОСТИНГА!

"ПО ДЕЛАТА ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ" ТАКА ПИШЕ В БИБЛИЯТА И ЗА МЕН Е ЕДНА ГОЛЯМА ИСТИНА!
ТОВА СПИСАНИЕ Е ПЪРВАТА БЯЛА ЛЯСТОВИЧКА В ТОВА ВИРТУАЛНО ПРОСТРАНСТВО
И ДОКАЗВА ЧЕ ВЪПРЕКИ РАЗЛИЧИЯТА, ЕТНОСА, СОЦИАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, НЕЩО МОЖЕ ДА НИ СЪБЕРЕ И ДА СЕ РОДИ НЕЩО СТОЙНОСТНО, НУЖНО...
НАД ДЕСЕТ ОТ ПОСТИНГИТЕ ЗА РОДОПИТЕ БЯХА ИЗБРАНИ И ТИ СИ ГИ ОПИСАЛА ГОРЕ... И ГРЕЕ ОТ ТЯ ЛЮБОВ КЪМ БЪЛГАРИЯ И ТОПЛИ..
И БОЛКА НИ ДОКОСВА ОТ ТЯХ ЗА РАЗРУХАТА И КАКВО ЛИ ОЩЕ НЕ..

МОЖЕ УТРЕ ВСЕКИ САЙТ ДА ИЗДАВА ТАКОВА СПИСАНИЕ..МОЖЕ УТРЕ ...НО ТО БЕ ПЪРВОТО !!!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Много добре написано, подредено и смислено, за което имаш голямото ми БРАВО.
Отскоро съм в blog.bg, но тук открих нови виртуални приятели, с които се чувствам добре и обогатен. Пожелавам ти успех със следващия брой.

Нищо лично...

Много сполучливо написано!!!
:))))))

за топлите думи! Още много приятели и вълнуващи мигове ти желая!

БРАВО !!!
:D

Поздравления и от мен! Чудесна идея!

беше много специална за нас и между другото самата идея и осъществяването повлече крак, за да се случат и много други неща в живота ни, за да се провокират скрити емоции, за да открием магията на нашия фолкор и да се запалим и заинтересуваме повече за него и на нашите обичаи и традиции! Тя си беше ключов момент за много неща в живота ни :).
Радвам се, че те е докоснала нашата идея и реализирането й!
Поздрави!

Светли и благословени празнични дни!!

Не може да се използва авторска творба по този начин:
- обърната вертикално
- с надписи върху нея
Такова обезобразяване на автора е подсъдимо. Вероятно е станало без негово знание.
Така изобразяването на творбата върху корицата не само се обезсмисля, но и загрозява /шареничко да е/. Стана точно както при илюстрирането на Сборника с Поезия - "Свободни поети в блог. бг" - моя проект за илюстриране не бе спазен. Вместо него бяха вмъкнати мои случайни творби, които бяха фрагментирани без мое разрешение. Резултатът е плачевен. Некомпетентност крещи от съдържанието!
Съжалявам, но трябва да изразя професионалната си позиция, макар и късно. Защото когато говорех, невежи ме разпнаха...

Искам да кажа, че моят принос за популяризиране на това издание е малък: 10 броя стигнаха до конкретни обекти. ще споделя само два от тях - Недялко Йорданов има списанието и в Атина подарих брой на БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ ТАМ! Не, че другите места са незначителни, но не се знаят в страната, а в града ми! Очаквам това да се превърне в традиция!

Добре композиран и написан постинг с ясно заявена позиция на автора!
Поздравления!

Поздрави за постинга! Доста от хората посочени тук са и от моите любими блогове!

да покажа как толкова различни неща са обединени тук и де е получило нещо стойностно....Много съм далеч от мисълта за някаква помпозност....Поздрави!

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ СПРЯ И КОМЕНТИРА!

БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

Тези в постинга ми са творбите, които не ме оставиха безучастна...
Поздрави!

Добре си ми дошъл в блога! Отбивай се, това може само да ме радва!
Поздрави!

И добре дошла при мен!

Поздрави и прегръдки!

Предполагам, че си права, аз не съм специалист....Моята идея беше да се спра на съдържанието и да покажа хармоничната цялост, която беше постигната от толкова различни по теми материали.
Поздрави!

Аз също се надявам това да стане традиция!

И благодаря, че се отби и коментира!

И от мен поздрави за постинга !Определено ми хареса !
Хубава вечер !

Радвам се!