ОТГОВОРНОСТ
 

Играта, която играем, се нарича        преструване и ние се преструваме, че не се преструваме,   избираме да забравим кои сме и тогава забравяме, че сме забравили   кои сме всъщност?   Центърът, който наблюдава и режисира представлението и може да вземе решение как да се развива действието, съзнанието за собственото АЗ, онова мощно любящо, перфектно отражение на Космоса.....   Но в нашия опит да се справим с минали ситуации, ние сме предпочитали да бъдем или сме        били хипнотизирани в пасивна позиция,   за да избегнем наказанието или за да не изгубим любовта,

сме предпочитали да отричаме нашата отговорност, като се преструваме,   че нещата току-що са се случили и нищо не зависи от нас, а от другите които владеят живота ни.   Свиваме се долу и свикваме с тази мазохистична поза, тази слабост, тази        нерешителност....,   но ние в действителност сме свободни, ние сме център на космическа енергия.   Вашата воля   е вашата мощ!   Не се преструвайте че не я притежавате   или не я искате.     /Бърнард Гантър/

 

Всичко  в  живота 
се  върти  около  избора.

Всеки  път, когато  решаваме  нещо,
всичко  е  въпрос  на  избор.
РешавамЕ, как  ще  реагираМЕ  
в  дадена  ситуация.

Решаваме, как  другите  ще  влияят 
на  настроението  ни.
НИЕ  ИзбираМЕ   как  ще  мине  деня  ни,
седмицата  ни, годината  ни...





НИЕ  сами  решаваме  как  ще  протече
Животът ни!



 

Всеки   ден   имаме  възможност  за   избор :
да  се  наслаждаваме  ли   на   живота   си 
или  да  го  мразим.







Единственото   нещо,  което  си  е  само  наше 
 и  което  никой  не  може  да ни  отнеме,
е  НАШЕТО  НАСТРОЕНИЕ  И  като  го  осъзнаеш,
всичко  в  живота  е  по-лесно...






  "Когато  вгледаш  се  в  живота
с  по  други - влюбени  очи,
когато  грабиш  с  шепи  от  доброто
не  се  замисляш  за  злините
и  по- малко  ти  горчи.
А  радостта  провира  се  във  всичко,
във  дребните, невидимите  нещица,
във  пролетта  и  пеещите  птички,
в  усмивката  на  слънцето,
дори  в  човешките  лица.
Какво  е  щастие  е  трудно  да  се  каже.
Ще  го  усетиш, ако  сам  си  разрешиш.
Ако  обичаш  себе  си  и  даже
понякога  поискаш  да  сгрешиш.
И  ако  можеш  лесно  да  прощаваш
на  себе  си, на  другите  и  на  света.
Така  не  искаш, но  раздаваш
не  се  скъпиш  на  доброта.
И  не  затваряш  в  себе  си  сърцето,
не  задължаваш  си  душата  да  тъжи.
Покрай  човека  винаги  е с ветло
за  този, който  вижда
дори  когато  много  го  боли.
............................................
А  щастието  всеки  си  го  има.
Ще  го  открие  ли  и  задържи
решава  сам  и  сам  си  го р азбира,
ти  също - сам  ще  си  решиш."
/източник :
  http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=1305&tid=48556¤t=1/

Да обичаме живота!

Поздравления за прекрасните стихове ,мисли ...и настроение .
Хубава вечер !

на думата :), напоследък много ми се събира да говоря за избора; ти знаеш, че от него тръгва всичко, той определя качеството ни на живот; с него са свързани емоционалните ни състояния; възходите и паденията също ! Както ти казах, мила, има една изключително хубава страна - можем да го променяме; изборите ги случваме всекидневно, те нямат давност. Виж, живота обаче - има. Именно затова е глупаво да се реем между никъде и никъде...в опит да изнамерим различното. Битките са, които ни отвеждат при него, не пасивността. Щастието, като всичко останало, не идва само, хей така от нищото. За него се оглеждаш, мислиш, трупаш мъдрост и съответно печал (всичко си има и обратна страна), трупаш и емоционален опит, наред с другото...и пред теб се избистря целта. Остава да се намери начин да бъде постигната. И - ето го момента на избора. Най-същественият; нерядко едно наглед малко решение, променя хода на живота ни необратимо. И всичко, абсолютно всичко...от началото до края си е наша отговорност. Като нашият живот. Като щастието в него, настроенията ни и посоките, които ще ни покажат нови хоризонти !

прегръщам те :):):)

Сега ще си изпринтя това стихотворение! Точно така е - ние носим отговорност за собствените си решения и избор, но после имаме свободата да живеем живота си по собствения си план! А това е страхотно и си заслужава всички трудности по пътя! Въпросът е дали ни стиска да сме лидери в живота си!? На този урок трябва да се научим всички! Отново красив постинг ни предлагаш! Поздрави :)

Хубав празник! :))))

Всеки сам решава как да живее живота си! И всеки хоси отговорността за своите решения!

Поздрав за постинга!

Водещ до много размисли.Често съм чувал това, че крушата не падала по-далече от дървото, и винаги не съм бил съгласен с него.Нищо не трябва да се приема за дадено!Мой основен девиз:)!Съгласен съм с тези мнения за избора, така е!Мисля, че стига да е наш собствен този избор, ще получим това, което сме искали!И ако е това, то неминуемо и ще сме щастливи:)
Хубав празник, Priqtel12:)И на всички приятели също:)

Може да се разсъждава много и да се сегласи човек с идеите и да се противопостави на написаното - колелото (живота) следва своя път.
Аз съм слаб по цитати, мисли и мъдри съвети, затова прочитал написаното и се съгласявам с това. Все пак има толкова гледни точки, колкото и хора и всеки един от нас е една вселена от мисли и чувства.
Хубав и красив празник ти желая!!!!

понякога минава доста време, докато разберем, че това е единственият наш възможен избор :)

Радвам се, че се отби при мен!

си благоразположена към мен! Поздрави!

И винаги е наша отговорността да го направим! Благодаря ти за подкрепата!
И за прегръдката!
Поздрав с прегръдка и от мен!

за спорна и хубава седмица!

Поздрави! И благодаря, че се отби!

Не винаги в живота можем да избираме. Понякога той ни поднася изненади, които дори не сме очаквали. Но е хубаво, когато можем сами да направим своя избор в дадената ситуация. Тогава и да сгрешим ще знаем, че вината си е наша!
А животът е прекрасен, въпреки препятствията на които ни подлага, а може би е готов и на нови изненади...
Прекрасен празник на всички, които празнуват днес и нека Божията Майка ни закриля!
Поздрави зи постинга, Иве!

щастието няма как да не се отбие при нас. Поздрави!

но ние сме тези, които можем да променим пътя, ако ни прави "нещастливи", както казва една моя приятелка.......Ако имаме кураж да го направим обаче!!!!

и е НАШ!
Поздрави!

Когато ни поднася изненади, имаме избор пак-да ги приемем безропотно или да променим нещо.....МОЖЕМ, просто трябва да го поискаме.

Успех и късмет през новата седмица!

когато вляза в твоя блог, имам чувството, че се изгубвам сред чудесата тук...;)
Благодаря ти за това, което правиш!

можем да избираме, Скарлет, някои хора, които не са доволни от собственият си избор, но нямат воля да го променят, се "крият" зад други причини. Зад нещо, което е извън тях. Не можем и нямаме право да прехвърляме отговорността върху друг. САМО И ЕДИНСТВЕНО ние сме отговорни за това, което правим с живота си и за онова, което ни се случва. Имам достатъчно опит, за да кажа всичко това. Освен другото, в последните години ме радва факта, че все повече хора го осъзнават и започват да случват промени в живота си. Не можем да изберем само две неща - кога да се родим, и кога да умрем. Всичко останало е в нашите ръце. И понеже повечето хубави неща се добиват трудно и не без болка, онзи който ги е "заместил" междувременно с нещо по-лесно, естествено е склонен да смята, че причините са навсякъде другаде, но не и в него !
Иве, извинявай, че се намесих, но това са важни неща, а избора НЕ Е ПОНЯКОГА, той Е ВИНАГИ !!!!

Винаги си добре дошъл тук, нали знаеш???
Усмихнат ден ти желая!

Споделям напълно казаното от теб. Ние, хората, сме така устроени, че ни е по-лесно да се оправдаем с обстоятелствата, когато се страхуваме от вземането на решение, което знаем че би променило коренно нещата за нас.....Иска ни се да поемем лесния път и се самозаблуждаваме, че не можем да постъпим инак.....но така само отлагаме нещата и това не ни прави щастливи. Както и аз отговорих по-горе на ckarlet, ВИНАГИ МОЖЕМ да направим избора, просто трябва да го поискаме.

:))

Много хубави мисли и емоции има у теб! А най-важното е че са позитивни и водят до размисъл - нещо, което все по-трудно ни се отдава. Все нямаме време. А е друго, когато приятел ни го поднесе с усмивка. Лек ден! :):):)

Хубав ден!

Поздрав с усмивка от мен!

Говорим за избор, а всъщност някой може ли да каже КАКВО и ЗАЩО избираме? Примерно , днес избирам да стана готвач или лекар, или артист, на сутринта размислям , че е по-добре да стана търговец или зъболекар - това избор ли е и какъв критерия заправилността на избора?Вярно, почти всичко можем да изберем, включително и дъвката, но това избор ли е? И какъв избор може да прави един затворник осъден на доживот? И въобще изборът еднократен акт ли е ? Идват ми в ума тези въпроси, защото много хора си мислят, че изборът е най-важното нещо в живота, че от него зависи едва ли не личната ни съдба. Това са дискусионни въпроси според мен, на които не зная точните отговори.
Постингът е много интересен и дускусионен.
Поздрави!!

дали се усещам в мир със себе си или не.....Да, всичко можем да изберем.....изборът не е еднократен акт, често ни се налага да изберем едно или друго и аз лично смятам, че това е нещо важно. Аз също не мога да кажа, че зная всички отговори, но зная, че когато съм изправена пред кръстопът самата аз и трябва да избера пътя, предпочитам да го направя, отколкото да стоя безучастно. Мога и да сгреша, явно така е трябвало да стане, но винаги съм предпочитала да заемам активна позиция в живота си, отколкото пасивна и смятам, че моят избор несъмнено определя съдбата ми, формира у мен качества, които ще използвам, продължавайки напред......
А затворникът осъден на смърт, питаш ти......? Не смяташ ли, че за да е в това положение , то е защото той също е направил своя избор на един по-ранен етап и сега търпи последиците от него ????? Кой е казал, че изборът ни винаги е правилен????? Това вече е друга тема, как да бъдем сигурни, че сме избрали правилното......дааааа......не винаги сме сигурни, но така израстваме и въоръжени с времето и опита, грешим по-малко......а ако оставим страха, че ще сгрешим, да властва над нас, нима ще ни е по-добре?????

Почти се съгласих с критерия, но ти все пак не ми отговори какво избираме...Пътя?Но той не е права линия, той Е НЕИЗВЕСТЕН, с много неизвестни разклонения...Сигурни ли сме, че като тръгнем по едно от тях, няма да се отклоним от първоначално избрания път? Тогава защо трябва да избираме някакъв път. Мисля си какво би станало, ако избрания от нас път пресече или срещне с пътя на някой друг като нас...със своя си критерий за лична удовлетвореност. Кръстопътищата са безчислени, като клоните и клончетата на едно огромно дърво - дървото на нашата неизвестна съдба. Не ти ли се струва, че "катерейки" се по това дърво от клон на клон някой може д се счупи....и тогава критерият за личната удовлетвореност от избрания път да се превърне в съдбоносно закъсняла неудовлетвореност? И ето сега ми
щукна в главата: Дали пък не трябва да избираме нещо друго, по-ясно, по-конкретно и далеч по-стабилно от един път?...
Даваш логичен отговор в случая с затворника - значи вече той няма избор до края на живота си....:)
Ива, струва ми се, че заемането на активна или пасивна позиция се определя не от избрания път, а от конкретната обстановка, от собствената преценка на наличните в момента противоречиви фактори. Това, разбира се, не означава че една пасивна позиция е безпринципна. Не винаги активната позиция има положителне резултат.
Приятен ден!

Не казвам, че винаги го постигаме и че е лесно и просто.....но щом сме избрали къде искаме да отидем, с кого и какви искаме да сме, после трябва да отстояваме избора си...Не сме сигурни, че отклонението ще ни изведе веднага на пътя, но имаме ли желанието и волята, продължаваме....Този избор не е непременно път-той е човек, работа, хоби, позиция.....И какво като се срещнем с някой друг, може би така е трябвало да стане, а може би след срещата ще се разминем......Да приемем, че пътя ни е дървото, което ти си описал....да, може и да се счупи клона, да паднем на земята......и.....тогава пак решаваме ние-да започнем ли да се катерим отново или да поспрем......затова е и избор, защото е наш, собствен.....И да, не винаги активната позиция има положителен резултат, но пък на мен не ми харесва застоя в пасивната....и това е пак мой избор......
А затворникът , осъден на доживотен затвор , търпи последствията от свой предишен избор, но пак може да продължи-да съществува, чакайки края на дните си, или да се занимава с нещо градивно-да чете, да се образова, да направи нещо за себе си, макар и в затвора, а примери за това има доста......
Надявам се да съм отговорила на въпросите ти, макар че всеки отговор е отново дискусионен......и не смятам, че точно моите са правилните, но това е моята позиция.
Поздрави!

Преди няколко минути препрочитах следващия ти пост. Върнах се тук, за да видя какво си ми отговорила.

Възхитен съм от отговорите ти, Ива! Честно си признавам, повечето от въпросите ми бяха провокиращи :)) Правя го почти винаги, когато усетя че съм срещнал интелигентен и умен човек...
Исках да кажа, че най-важното е човек да търси и намира целите в своя живот, а те определят пътищата за постигането им...
Сега се връщам на новия ти постинг.
Поздрав!

Да, човек трябва да формира целите в живота си, а после да ги постига....някои по-бързо, други постепенно, правейки малки крачки в живота си, ако трябва и да поспре, но да продължи напред.

П. С. Благодаря за изразеното мнение.
Хубава вечер!

Колкото по-рано в живота си проумеем това наше свещено бих казала право на избор, успехите няма да закъснеят! Без значение трудностите!
Проблеми винаги има, но всеки един от тях има своето решение!
Вярвам в това!
Благодаря ти!

Да, така е!
Хубав ден!