НО! Децата не приемат родители - НЕУДАЧНИЦИ!За децата родителите са пример за подражание.И ако те нямат доходи,то това косвено значи - некадърен неудачник.А това унищожава уважението у децата съвсем подсъзнателно.Те съжаляват родителите си - неудачници, но не ги уважават като сполучили достойни личности.

Поздрави!
Б.

Благодаря за чудесния постиг, приятелче!

... е най - топлата обич към самия живот. Колко често, уви, забравяме да погледнем дъба в жълъдчето. И да отворим очи, за да видим как децата рисуват нашите детски измислици.
Поздравления и хубава вечер! :)))

priqtel :)
Да опитваме да превръщаме "щях" в "съм"...
Хубав ден

все още не е късно да го направим! Усмихнат вторник!

е и най-голямата истина - ние сме временни, в тленна обвивка, а най-важните за нас неща не са материални. В това е целият пълнеж и смисъл на живота. Децата, миличка, знаеш, са огромна и неизследвана докрай Вселена; отговорни сме дали ще им прекършим крилете, или ще им създадем небе за да летят. Те имат изумителна сетивност, вярват на нея, така се доверяват и пристъпват към света на възрастните. Ние боравим със закони и правила, те с усещания; ние се правим на строги, те се усмихват; ние се гърчим вътрешно от всякакви болки, те си поплакват и забравят...Кой живее по-правилно и смислено ? Когато в един ден порастнем, осъзнаваме, че някъде вътре в нас е онова малкото зрънце, което ражда големите надежди. Без него сме просто - изгубени човешки същества !!! Няма значение - родители, или деца ! Обичта е, която се помни и надживява времето ! Благодаря ти, за думите и породените от тях мисли :)