2. Сайтът, с който започва деня ми
3. Мястото ми за релаксация
4. Размисли за хората и живота......нещо, което си заслужава да видиш....и прочетеш......
5. За приятелството и приятелите......думи, стихове и музика....
6. Блогът за усмивки, оптимизъм и хубаво настроение
7. НЕЩО ХУБАВО......
8. Летяща, ентусиазирана, слънчева......
9. Блогът, в който "се оставям" на усещанията......летя, мечтая, ЖИВЕЯ истински!
10. Място, където си отпочивам от суетата и напрежението
11. Блог на един хубав човек.........
12. Арт - визитки на блогъри
13. 2012 година
14. Уроците.........
15. "Малкият принц"
16. Пазителят
17. SOS - помощ за деца с редки болести
Прочетен: 17136 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2013 10:46
КАК СТОМАХЪТ ВЛИЯЕ
НА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
Анатомичната прилика между главния и коремния мозък, каквато се вижда в тялото на „стъклената жена" в музея на хигиената в Дрезден, в действителност е смайваща клетъчнобиологична еднаквост. Подобно на централата в главата, коремният мозък е майстор на фините настройки. Между разума и решенията на корема не съществува противоречие - те се допълват. И то много повече, отколкото допускаме.
ВТОРИЯТ МОЗЪК Стомахът е вселена в центъра на тялото. Тъкмо този човешки орган, дълго време смятан за прозаичен, се управлява от „втори мозък". Сто милиона нервни клетки обвиват храносмилателния тракт - повече, отколкото има в гръбначния мозък. Тази плетеница, наричана „ентерична нервна система", привлича вниманието на все повече учени. Според много от тях тя е продължение на централата в главата. Защото „коремният мозък" произвежда невротрансмитери и реагира на психотропни вещества. Той работи автономно и много по-често изпраща сигнали към главния мозък, отколкото получава. Може да заболее и да развие свои специфични неврози. Вторият мозък чувства, мисли и си спомня - с негова помощ решаваме интуитивно „с корема си".
Хората от всички континенти и култури отдавна подозират, че „седалището" на чувствата е в центъра на тялото. И обличат това подозрение в думи, като обявяват корема за „пъпа на света", за „символ на живота".
В средата на тялото при вълнение „пърхат пеперуди", а радостта и щастието предизвикват сладостни тръпки. Гневът „удря в стомаха", страхът го „свива", а отвращението води до повръщане.
Ако попитате някого - все едно от коя страна или с какъв цвят на кожата - къде усеща емоциите си, чувството, че е здрав, интуицията, блаженството и страстта, със сигурност ще покаже средата на тялото си. Защото подсъзнателно разбира, че в тъмната пещера на тялото има нещо, което живее свой собствен живот. Нещо, което му говори, разказва истории и изпраща закодирани послания. От прастари времена цели народи медитират навътре към този център, за да намерят покой и мъдрост. Даже владетелката на днешния свят - икономиката - се доверява на глобалния език от вътрешността. „Вслушай се в корема си" - се казва в курсове за успешни мениджъри, а работещите на борсата са съветвани да оптимизират решенията си „с помощта на корема".
Всичко, което знае коремът, отива в главата, но това не значи, че коремът е поел властта. Той само прави относително влиянието, което главата си въобразява, че има.
Каменната фигура от днешния мексикански град Вилякрус показва центъра на света и на живота в коремната област.
Ден и нощ коремът разказва истории на главата
Човешкото тяло и функциите му открай време занимават учените по света. Тази анатомична рисунка от XV век произхожда от Иран.
ПОТВЪРЖДЕНИЕТО идва от науката. Може би най-прозаичният човешки орган - храносмилателният тракт - крие важни тайни на живота. Коремът със сложната си храносмилателна система, с неспокойното си съдържание и с често пренебрегваните изявления за съществуването си привлича интереса на учените, макар и в необичайна форма.
Причината за това е, казва неврологът Майкъл Гершон, професор по анатомия и клетъчна биология от Колумбийския университет в Ню Йорк, автор на излязлата през 1998 г. книга „Вторият мозък" (ТКе Зесопс! Вгат), едно епохално прозрение: „В нашия корем работи мозък".
Колкото и обикновени да са на пръв поглед, коремните органи са обвити с над 100 милиона нервни клетки: повече неврони, отколкото се намират в целия гръбначен мозък. Може би звучи пресилено, но е вярно: „Вторият мозък" - невролозите вече знаят това - е повторение на мозъка в главата. Типовете клетки, активните съставки и рецепторите са абсолютно еднакви.
УЧЕНИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ, посветили се на „ентеричната нервна система", говорят за „откривателско пътуване в скритите дълбини на човешкото тяло". „Дълго време вярвахме, че червото е тръба с прости рефлекси - обяснява Дейвид Уингейт, бивш професор по гастроинтестинални изследвания в Лондонския университет. - Никой не се сещаше да преброи нервните клетки." Дейвид Уингейт е между пионерите в този клон на науката. Именно той утвърди понятието „неврогастроентерология"
Емърън Мейър, неврогастроентеролог и професор по физиология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, казва: „Преди години колегите щяха да ми се изсмеят, ако бях заговорил за връзка между психиката и коремния мозък“.
Всички учени са единодушни: Най-голямото струпване на нервни клетки извън главата върши много повече от комплексната работа по храносмилането. Вторият мозък е гарант за оцеляване на тялото и душата. Той е източник на психоактивни субстанции, които имат връзка с душевното състояние - например серотонин, допамин, опиати. Той произвежда и бензодиазепини - химикалите, които придават успокоява-щото действие на медикаменти като валиума. Коремът захранва главния мозък с много различна информация.
Майкъл Гершон, професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, преоткрива „втория мозък" след десетилетия на забрава. Той открива, че 95% от невротрансмитера серотонин, който влияе върху душевното състояние, се произвеждат в коремния мозък. На снимката горе: серотонинови рецептори (маркирани в черно). Долу: клетки, произвеждащи серотонин (в жълто), в чревната стена.
ДИФЕРЕНЦИАЦИЯТА НА НЕРВНАТА ТЪКАН се извършва още в човешкия ембрион. При образуването на невралната тръба - зачатък на централната нервна система при гръбначните животни и човека - част от нервните клетки се затварят в главата, друга част отива в коремната област. Може да се каже, че средата на тялото е колонизирана от неврони, пристигнали там подобно на емигранти, за да заселят нови територии. Връзката между „роднините" осигуряват гръбначният мозък и вагусът, който участва в регулирането на дейността на почти всички вътрешни органи.
Защо нервните клетки „емигрират" към коремната област? Не може всичко да се побере в мозъка, казват неврофизиолозите. Още с появяването си на бял свят кърмачето трябва да пие, да поема храна и да храносмила - това е първият, най-интензивен контакт с външния свят. По-добре е тази основополагаща функция на оцеляването да не се контролира от главата чрез дълги свързващи нерви, а да е до голяма степен независима.
А какво прави вторият мозък при подрастващия, при възрастния? Мисли ли, чувства ли, спомня ли си? Има ли истина в изрази като „вземам решения със стомаха си" или „чувствам с червата си", както казват англо-американците?
ПЪРВАТА ГЛАВА започва още в средата на XIX век. Неин автор е немският лекар и невролог Леополд Ауербах. Когато срязва парченце черво и го оглежда под микроскоп, той открива нещо смайващо: в чревната стена е разположена двупластова мрежа от нервни клетки и влакна, съвсем тънички, скрити между два пласта мускули. В сравнение с главния мозък структурата им е по-скоро еднообразна. Системата от нерви е разположена на голяма площ. Вероятно тъкмо поради тези причини толкова дълго не са й обръщали внимание. За какво ли служи тази плетеница от нервни клетки, пита се той, и защо остава скрита за окото, макар да обхваща като мрежест чорап целия храно-смилателен тракт - от хранопровода до крайното черво? През 1862 г. Ауербах пръв описва тази мрежа от нервни клетки, управляваща мускулите и движенията им в храносмилателната система.
Ауербах не си представя, че е открил под микроскопа „господаря на вътрешната човешка вселена": командната централа на храносмилателната машинария. Тя се състои от сензорни неврони, интерневрони и мотоневрони комплексно съоръжение, което анализира важни величини като състав на храната, съдържание на сол, водно съдържание и координира механизмите на абсорбиране и изхвърляне. Но не е само това. То контролира и най-финото равновесие между потискащи и възбуждащи нервни медиатори, между стимулиращи хормони и защитни секрети.
В течение на един 75-годишен живот през тази „система от тръби" минават повече от 30 тона храна и 50 000 литра течност. „В сравнение с нея сърцето е примитивна помпа" - заявява Майкъл Гершон. Коремният мозък ръководи превръщането на енергията „с висока интелигентност". Милиони химически субстанции - „само си представете как се храносмила една пържола" - трябва да бъдат анализирани, милиони отрови и опасности неутрализирани.
И това за най-голямата и най-интимната контактна повърхност на човека с външния свят: „Тялото е в допир с външната среда не само с кожата, но и с чревната стена - казва нюйоркският учен. - Тунел, изграден толкова съвършено, че през нас минават „тонове околна среда", без да ни навредят.
Командната централа в корема организира битката с най-страшните нападатели. Микро¬организмите, които уж живеят в симбиоза с нас и заселват с милиони т.нар. интестинален тракт, нямат право да влизат във въ-трешността на организма. Това важи и за онези, които всеки ден поглъщаме в огромни количе¬ства.
Червото е най-големият орган на имунната система. В чревния тракт са разположени 70 процента от всички имунни клетки. Съдържанието на червата е топла каша от отпадъци, секрети и ферментиращи бацили, опасен рай на бактерии и гъбички. Там обитават около 500 вида потенциално смъртоносни живи същества. Половината от изпражненията са умрели бактерии. Чревните стени - най-ефективните защитни линии - ги държат далеч от организма. Голям брой от имунните клетки в тях са свързани пряко с коремния мозък. Те се научават да правят разлика между добро и зло. Съхраняват информация и при нужда я подават.
Много операции се извършват напълно независимо от главата. Ако в тялото все пак влязат отрови, чревният мозък „усеща" опасността и изпраща тревожен сигнал нагоре. Защото в спешна ситуация главният мозък трябва да е готов да накара засегнатия да усети корема си и да реагира по план - повръщане, спазми, изпразване.
„ИСТИНСКА РЕВОЛЮЦИЯ “- казва Майкъл Гершон. Изследванията показват, че психическите процеси и храносмилателната система вероятно са свързани по-тясно, отколкото се предполагаше досега. Коремният мозък има решаващо участие в мъката и радостта, ала твърде малко хора се досещаха за съществуването му - смята 70-годишният учен, когото младите колеги наричат „откривателя". Гершон не е съгласен. Според него не е вярно, че той е открил втория мозък. Най-много го е преоткрил, но с помощта на много други свои предшественици. Защото изследванията в тази посока имат повече от стогодишна история. Минало, изпълнено с недоверие и пренебрежение, със забрава и забрани.
Дамазио изследва много хора с наранявания на мозъка, главно в челните участъци, и открива място, в което е отразено актуалното състояние на тялото. В тази област на телесни възприятия се прави един вид моментна снимка на случващото се под главата и главно в корема. Така нареченият body status придружава мисли и представи и ги определя като приятни или неприятни. Учените смятат, че оттам се ръководят всички прояви на духа.
Според Дамазио подобни „соматични маркери" са в основата на вземането на решения. Те подпомагат мисленето и насочват решенията в определена посока. Ако този участък от мозъка е разрушен от злополука, дори високо-интелигентен човек не е в състояние да вземе решение. Чувствата вече не му дават съвети.
Следователно чувствата не са нищо друго, освен записаната в тялото квинтесенция на нашия жизнен опит. Според Емърън Мейър тя е шифрирана и съхранена преди всичко в коремните реакции. При всяка контракция на червата, при всяко отделяне на трансмитери, при всяко активизиране на имунни клетки данните се изпращат нагоре чрез вагусния нерв. Мозъкът ги превежда като неразположение или ведрост, като умора или жизненост, като добро или лошо настроение. Настроението се ражда в корема.
Според Емърън Мейър изненадващият брой нервни влакна, които свързват малкия с големия мозък отдолу нагоре, представляват биологичният корелат на човешките „чувства от корема" - и на интуицията. Тя възниква от взаимодействието на двата тясно свързани мозъка.
Независимо от мозъка ентеричната нервна система координира вълнообразните движения на „перисталтичния рефлекс": неврони в чревната стена усещат къде има парче храна (болус). Ентерохромафинни клетки(ЕС)изсипват трансмитера серотонин, който възбужда нервни клетки в „субмукозния плексус" на чревния мозък. Те изпращат сигнали към мускулните клетки, а те от своя страна разширяват или свиват червото. При силно намален рефлекс настъпва запек, при превъзбуждане - диария.
В главния мозък съществува „банка на емоционалната памет", която събира всички изпратени до него реакции и данни. Например неприятните усещания от силно застрашителни ситуации. Или биологичните шифри на радостно очакване. Или учудващото неприятно усещане при близък контакт с определени хора.
Когато човек трябва да вземе решение в подобна ситуация, то се базира не само върху интелектуална калкулация, а и - в по-голяма степен - върху несъзнателната информация на съхранени в гигантския каталог емоции и телесни реакции. Учените смятат, че това е един от действените фактори на еволюцията. Ярко изразеното развитие на предната мозъчна кора в главата се дължи на корема. Защото отдолу идва огромна информация - feedbackк, както я нарича Мейър, и тя трябва да се преработи горе.
По цял ден коремът разказва истории на главата. Той сътворява „емоционалния профил". Във всяка минута от живота в мозъка се приготвя „легло за чувства" - и за нощта, както показват изследванията, защото тогава натрупаната информация се разтоварва в сънищата. Ако във фазата на дълбок сън коремният мозък предизвиква по-скоро меки, ритмични вълнообразни движения, в REM-фазите вътрешностите тръпнат възбудено и човек сънува. Интензивната стимулация на червата и серотониновите клетки се извършва паралелно с нощните картини в главата.
Да не би червата също да сънуват? А нима след тежко или лошо ядене не ви измъчват неприятни сънища? - задава контравъпрос Емърън Мейър.
Без да забелязват, хората ден и нощ използват своите скрити „складове". Шифрованото в корема излиза от тъмните води на несъзнателното само когато е стимулирано изкуствено - чрез положително или отрицателно напрежение. "Има биологичен смисъл - казва Мейър, - че в съзнанието проникват много силни чувства." Колкото по-добре си спомняме за преживени страх или радост, толкова по-добро решение вземаме следващия път. Еволюцията е толкова успешна тъкмо защото емоциите - все едно положителни или отрицателни - ни правят способни да вземаме по-добри решения. Колкото по- богат емоционален опит, толкова по-добри „соматични маркери", които ни съветват. И толкова по- бързо разбираме какво трябва да направим.
Медикът Франц Ксавер Майр (1875-1965 г.) смята, че отклоненията от нормалната стойка са спешни мерки на тялото за защита на увредени храносмилателни органи. Според Майр стойката „патица" е знак за хронична ленивост на червата. И прилага оспорвана терапия за „саниране на червата".
Ориенталският танц е израз на емоционалния свят и силата на жената. Ритмичните движения започват от корема, енергията се връща отново там.
Възможно ли е, с оглед на постигнатите резултати, коремът да е и част от биологичната матрица на „великото несъзнателно"? На онзи психически, вътрешен свят на човека, също открит пре ди около 100 години, който и до днес остава почти неизяснен. Несъзнателното като съветник, защитник и жесток прелъстител. Несъзнателното е „една от най-големите загадки пред науката за следващите столетия" - смята неврологът.
Всички експерти по коремния мозък обаче са убедени в едно: „Мъдростта на корема е реалност".
източник:copaste.NET
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
подробно представената статия в твоя пост с исторически
факти и съвременни доказателства... Истина е, като се замисля,
всяка болест е свързана с усещане в стомаха, но може би
обръщаме най-малко внимание на това.
Хубав ден !
подробно представената статия в твоя пост с исторически
факти и съвременни доказателства... Истина е, като се замисля,
всяка болест е свързана с усещане в стомаха, но може би
обръщаме най-малко внимание на това.
Хубав ден !
С пожелание за по-добро здраве!
Благодаря ти, че се отби!
Може би затова някога нашите баби са скръствали ръце пред стомаха, за да го предпазят - съзнателно или неосъзнато, може би тялото помни, знае ...
Поздрав! :)
14.08.2013 21:29
Може би затова някога нашите баби са скръствали ръце пред стомаха, за да го предпазят - съзнателно или неосъзнато, може би тялото помни, знае ...
Поздрав! :)
И както винаги с отрицание на дадено твърдение;) но какво пък-иначе няма да си ти.
Аз пък не смятам, че е примитивно.....всеки орган е устроен своеобразно и има своя функция......, а кой знае колко още неща не знаем още за функционирането на тялото ни.
20.08.2013 20:16
Благодаря ти, приятел! Полезен пост!