„Човек е само онзи, който остава дете, дори когато порасне.”
/Ерих Кестнер/

 

НАСКОРО НЯКЪДЕ ПРОЧЕТОХ СЛЕДНОТО:

"КОГАТО СИ НА КРЪСТОПЪТ 
И НЕ ЗНАЕШ КОЙ ПЪТ ДА ИЗБЕРЕШ,
ПОПИТАЙ ДЕТЕТО В СЕБЕ СИ!
ТО ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ!!!"

Така ли е наистина......?


"Децата са мъдростта, която ни казва,
че можем да обичаме света сърдечно,
чисто и невинно. ОБЩУВАНЕТО с деца
е искрена среща със свободата на мисълта
и светлия порив на въображението,
дарявяща всеки нов момент от живота ми
с радост и вдъхновение."
/Деян Пенчев/
миг за м се товарят
с недоизживяни моменти и недоразбрани уроци.
"Децата умеят безрезервно да се потопят в една дейност. Според психолога Вернер Дойч в такива мигове човекът се слива със своята дейност, а това му създава усещането, че има смисъл да се живее. Изследванията показват, че възрастните, които обикновено вършат по няколко неща едновременно, не се чувстват щастливи."

*****

"Непрестореният, непосредствен поглед на децата към околната действителност води до неочаквани открития, които смайват възрастните, свикнали винаги да действат по предварително зададени мостри. "


*****

"Децата губят кураж много по-трудно от възрастните, те не се обезсърчават от грешките, не се оплакват от провалите. "

*****

"Когато децата искат да разберат нещо - никой не може да ги спре. Те са истински откриватели, мозъкът им непрекъснато трупа нови знания."

*****

"Децата често пъти задават неудобни въпроси и изричат неприятни истини. Те никога не се заплитат в собствените си лъжи и неискрености, както правят възрастните. "

*****

"Децата плачат и се смеят когато и както им дойде отвътре, без да се съобразяват с мястото и с околните. За разлика от тях, възрастните много по-трудно дават израз на чувствата си, а непрекъснатото потискане на чувствата ги затормозява."

*****

"Умението бързо да се превъплъщават в различни хора, е много важно за децата, защото по този начин те усвояват чужди гледни точки, учат се на търпимост и толерантност."

*****

"Възрастните носят в душата си обидите и огорченията с дни, седмици, дори години, докато малките са великодушни и бързо прощават. "

/Източник: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5067152,00.html /

ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ ДЕЦАТА!!!

 "Погледни живота.
Мисли позитивно.
Цени истината.
Говори ясно и открито.
Казвай, каквото мислиш
и мисли, каквото казваш.
Създавай приятели.
Бъди добър приятел.
Опитай да споделяш, а не да вземаш.
Усмихвай се!
Смей се всеки ден.
Забавлявай се… забавно е.
Никога не пораствай!
Бъди себе си… бъди уникален!
Бъди благодарен!
Бъди оптимист!
Бъди различен!
Уважавай себе си!
Не бъди тъжен!
Не се тревожи!
Бъди [...]!!!"

 Бъдете весели! Бъдете жизнени!
Бъдете бодри! Бъдете живи!
Бъдете като децата ! Бъдете мъдреци!

 

Поздрави!

:):):)!!!

КОЛКО МЪДРОСТ ИМА В ТОЗИ ПОСТИНГ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Прекрасен и Успешен ден ти желая!
:)))))

Пожелавам ти един детски ден!

На всички пораснали
и непораснали деца

Бъди дете!
Каквото виждам те сега!
Не настоявай да пораснеш.
Усмихвай се на всякакви картинки.
В съня си пускай само бели феи.
Мечтай за бъдещето си полека.
Недей напуска детската пътека!
Когато остарееш си спомни,
че някога си бил дете и ти!
Бъди дете!
Не настоявай да пораснеш!
Усмихвай се на глупостта,
във детството ти има неизвестност,
но има също много красота!
Бъди дете…

Валентин Йорданов

Чудесно е ! Благодаря!Много ,много детски усмивки!:))))))

Неслучайно Исус каза на апостол Андрей : "Който е като това дете - негово е царството Небесно "

Гордея се, че си останах едно дете!
Поздравления за поста!

Децата са много непринудени и искрени.С течение на времето тези качества намаляват по сила.Все пак има какво да се научи от детето или по скоро да не позволяваме на детето в нас да порасне.Поздрав!

Отговорът беше неочакван...

По Великден намерихме общ език с опитващата се да говори дъщеричка на мой племенник в Банско...Една невероятна сладуранка!!!
Б.

някои хора са забравили как са реагирали, когато са били деца.
За това моето послание към всички е да открием и да запазим детето в себе си.

За да е щастлив човек, трябва да запази една малка частица от непорасналото дете вътре в него!

Нека си останем деца!

децата правят нещо, което възрастните отдавна са опорочили - те никога не се отказват ако искат нещо много силно. За известен период от живота им ги предпазва това, че не разбират още всичко, което възрастните им казват...и слава Богу...Така те опитват, грешат...пак опитват...пак грешат, но най-прекрасното на тази проба-грешка е това, че няма кой да ги обезсърчи !Те не схващат ограничеността в думите на възрастния "недей", "не можеш", " не трябва" и цялата "невселена", която ги завладява като пораснали...Отново огромно браво от мен за материала :))))

си припомних едно мое стихче, което има връзка с темата:

Слънчев гост

Хей, кой чука там?
Кой пак с пръсти барабани
върху ледената ми обвивка?
И се смее, и играе,
нарушава ми съня...

Кой пак от мен отпива
глътка радост?
И блести като роса
след дъжда на солените ми сълзи...

Това си ти...
Това съм аз...
Детенце сладкогласно.
Твоята песен е омая в утринта.
Ти лудуваш там в безкрая на моята душа...
Изпиваш болката, скръбта...

Нов порив в мен събуждаш,
жадно устремен към света,
в който ти живееш
и който в мене вливаш –
свят на радост и на красота,
свят на висоти и на мечти,
загадъчно объркан, волен,
привличащ, омагьосващ, буден.
Твоите очи в мен искрят,
игриво шарят и ехтят,
пастелно багрят моя свят.

Сподавен вик отеква в нощта,
луда песен забълбуква през деня,
извираща от детската душа
дарява любов и свобода.

Ти в мен нахлуваш
и аз в теб притихвам,
заслушана в твоя нежен зов.

Нека моето сърце
е твоят вечен дом!

30.04.2007г.

И давам линк към още един мой пост, в който съм разсъждавала за детското в душата на човек:
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/05/05/edno-dete-luduva-i-iska-da-leti.66984

И стихчето и разсъжденията бяха провокирани от моите преживявания и от едно пътуване до Черепишкия манастир с моя много добра приятелка през 2007г., когато накрая намерихме една детска площадка в село Люти брод и така лудо се люляхме на една люлка срещу невероятно красиви зъбери и ридове и тогава се отключи нещо в мен :). На последната снимка са в темата:
http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/05/01/edno-neveroiatno-pytuvane-kym-cherepishkiiat-manastir-i-mest.65655

аз, май съм запазила детето в себе си. Но защо ли едва сега се сещам да го питам за разни неща?

Радвам се, че се отби при мен!

Няма как да го няма там, при тези хубави стихове, които пишеш...
Поздрави!

Благодаря ти, че се отби и коментира.

Продължавай да носиш детското в себе си и занапред!

И все пак ми е интересно....неочаквано - хубав или неочаквано - лош ??? Сподели, ако искаш.....

А ти определено си една от щастливките!!!ПОЗДРАВИ!

Смятам, че наистина си заслужава усилието.
Поздрави!

Благодаря ти за чудесния коментар!

И лудува , и се смее, и се радва, и лети на крилете на мечтите си, привлича, омагьосва, събужда толкова емоции.....А останало вътре в нас ни вдъхновява за такива неща....
Много ми хареса стиха ти. И постинга също.Детето, останало в нас:
" е като една малка, грейнала звездичка, която блести с волността и безгрижието си", както си написала там.
Много сте хубави .
Чудесен коментар, Цане!
Мога само да завърша и аз като теб: Да пазим детето в себе си, защото то ни кара да мечтаем, а толкова е хубаво да летим на крилете на мечтите си.
Прегръдка за теб с обич! Ива

И никога не е късно да му зададеш твоите си въпроси....
Може би ще получиш неочаквани отговори!
Поздрави! Радвам се, че се отби!

пост. Да, човек е по-щастлив, когато послуша детето в себе си:)

да бъдем верни на детето в себе си и никога да не го наказваме в килера!

да не губим детското в душите си!
Поздрави!

И никакъв килер, разбира се!
Хубава вечер!