ИДЕЯТА Е НА ЕДНА ПРИКАЗНА ФЕЯ ...  ТУК :


И НА ОЩЕ ЕДНА ВЪЛШЕБНИЦА ОТ БЛОГА...........ТУК:




Това е поредната приказка за доброто, която написаха
учениците от нашето училище  на 1.03.2010 г.




  Приказка, която сбъдна мечтите за близост
 и ласка за дечицата от дом за деца,
лишени от родителска грижа в с. Борован, обл. Враца.





За един ден поне те се почувстваха щастливи,
доволни, приласкани и обичани.



Идеята тръгна от местни бизнесмени.
За нашата приказка техните имена не са важни.......
Важна е заинтересоваността на учениците - събираха
дрешки и играчки, правеха мартеници,
 подготвяха сценки и песнички.....
Голямо беше вълнението преди срещата
с малките палавници.......

И ето ги, вече са тук:



Какичките се вълнуваха толкова много......
Очакваха с нетърпение гостуването......
Подготвиха се добре.....



Попяха.......Потанцуваха......



Дечицата ги гледат с интерес.....



Закичиха ги с мартенички за здраве и късмет.....





Раздадоха им лакомства и подаръци.......



Гушнаха ги........А малките бяха толкова доволни......



Непосредствеността им, нуждата от ласки
  бяха толкова завладяващи......



Желанието им да бъдат обичани,  някой
да им обърне внимание.....сега........и само на тях....

                        

С това нашата приказка не свършва......

Защото няма как да свърши вълнението......
Няма как да сложиш край на едно общуване,
в което водещи са обичта, желанието да приласкаеш,
да успокоиш едно човешко същество....

  Няма как да забравиш щастливите детски усмивки......,

 
светналите личица, греещите от удоволствие
детски очички.....


  Да,  гостуването е към своя край......

Но приказката не може да има край.....

Защото тя роди едно съпричастие.
И колко болка имаше по - късно в разказите им.....,
но и радост, вълнение,
че са занесли малко топлинка в сърцето
на някого....Големите и малките деца се срещнаха,
 за да научи всеки от тях нещо от другия.....
Малките разбраха, че светът може да е шарен,
цветен и щедър, всичко това,
 което на тях в момента им е отнето.....
Големите пък разбраха колко е важна
ролята на общуването, на една добра дума и прегръдка.....
Разбраха колко е безценна добротата.....

Аз мисля, че те научиха безпогрешно
един от най-важните уроци в живота: ДА БЪДАТ ДОБРИ!!!


Нека и ние, възрастните, не забравяме
да им припомняме този урок постоянно,
а и на себе си също!!!

ДА БЪДЕМ ДОБРИ!!!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ 
МАЛКИ И ПОРАСНАЛИ ДЕЦА!!!

И твоите ученици са посяли в сърцата си едно истинско семе на любов, грижа и приемане, което ще избуи стократно! Добър урок за всички ни!
Поздрави :))

С възхищение!!!

от детските годинки, преминава през училище, кой каквото научил за живота - научил ....
След това голямото училище - Животът със своя камшик пришпорва всички и в нас остава много горчилка.
Тогава идва дълбоко от нашите недра - добрината - тази, която сме я научили като малки и колкото повече е останала в нас от детските ни години, толкова камшика на живота не го усеща, или ако го усещаме е не толкова силно.
Лека и прохладна вечер в това дъждовно време ти желая!!!

върна години назад, когато и аз, заедно с мои колежки от енергопроект посетихме такъв дом с много мили дечица. Хвърляха се на вратовете ни и искаха да им бъдем майки, толкова искаха да бъдат обичани, че нве можеха да се съсредоточат върху музикалната програма, която им бяхме приготвили. Аз бях занесла киноапарат и се опитвах да им прожектирам детско филмче, но те не гледаха в екрана, а гледаха мен. Интересно им беше как произнасях думичките под съответните картинки. Очите им бяха пълни с надежда, че от тук нататък животът им ще се промени. След като станем възрастни тази жажда за любов остава в нас, но често е завоалирана и самите ние често не я осъзнаваме. липсата на любов ни прави агресивни и некомуникативни. Ние всички се нуждаем от любов и внимание.Чудя се, толкова ли е трудно да си я раздаваме помежду си, ни пари иска, ни акъл. Това би променило животът на всички ни към по-добро и светът би станал по-добро място за обитаване.

Поздрави!

Аз също се надявам урокът да е добър и да е за цял живот.
Прегръдки, Ева!

А се скъпим да раздаваме любовта си. А забравяме, че раздаденото ще ни се върне стократно.
Поздрави!

И много любов, за да ги крепи!

Колко заразно е Доброто и каква хубава дълга верижка се получи при Дима - Дивна!
Аз, за съжаление нямам много време да бъда на компютъра, но искрено ви се зарадвах, приятели!
Какво е идеята, когато тя няма последователи...
"Нека до всяко добро същество, застане поне още едно"... и като в песента на Богдана Карадочева да кажем: "Дано, дано, дано..."
Историите продължават...

Нека има повече такива красиви моменти, изпълнени с любов и нежност, Иве!

е всъщност житейски урок, още един, поредният. Във всяка сфера на живота доброто се оказа дефицит. Като че ли всички някак изведнъж, по едно и също време, сключиха сделки с дявола. А корените на доброто не са навън, не са семена хвърлени покрай пътя, те са атоми в нас самите. Клетки, които могат да продължат да функционират правилно, или да се изродят. Както казва един любим мой автор чрез героя си в книгите - у всеки от нас живеят две кучета, добро и зло. Важно е кое ще храним.
Благодаря, Иве, за приказката и мислите. Споделени, подтикват към онези семена, вътре в нас :)

"Нека до всяко добро същество, застане поне още едно"... ДАНО!!! Да се заразим от добротата!

но може ли само с желание да се постигне? Тези дечица ще се надяват всеки ден, всеки миг за малко обич. А някои ще останат цял живот сами с тази недостатъчна любов в себе си..........

Трябва държавата да е на мястото си, трябва и ние да сме хора в истинския смисъл на думата, трябва да поемаме отговорността да ставаме родители, само когато сме готови за това, а не да създаваме деца, които обричаме на такъв живот!

Благородни идеи и щастливи сбъдваемости!
Дано доброто да се умножава!
Поздрав!:)

трябва да се множи и да ни сочи пътя напред- към човещинката....А децата могат да ни научат на толкова много.....