І
      - Откажи се! Предай се, не ще победиш! - крещят и ме убеждават отвред.
        - Всички шансове са срещу теб. Този път нямаш късмет!   И щом увеся нос и тръгна надолу към неуспех и отказване, в мислите ми ме спира споменът за онова надбягване.   Надеждата отново вдъхва сили на духа ми сломен и уморен дори за миг да се върна към онова състезание, духът ми се изправя и литва напред освободен.    
  II   Младежко състезание - момчета, млади мъже; спомням си всичко почти отлично: радостна тръпка, вълнение, но и страх; не е трудно да си го представиш лично.   Строени в редица, надежда голяма: всеки изгаря да бъде пръв или да бъде наравно, или поне да се пребори със стръб.   Бащите са наредени край пистата, всеки вика и насърчава сина си. А всяко момче се надява да покаже на своя татко, че именно той е най-добрият в тима си.   Сигнал и старт! Всички тръгват, млади сърца и надежди горят, да победи, да стане герой на всяко момче е мечта за деня.  
    И особено на едно момче, което тича в челната група и казва си тайно, като се сети, че баща му е там: „Татко ще се гордее безкрайно."

Но както летеше напред из полето, над една малка вада момчето, което смяташе да спечели, се подхлъзна и падна.   Понечи да се хване за нещо, но неуспешно размаха ръце и насред смеха на тълпата пльосна се по лице.   Падна то и надеждите му умряха няма как да спечели – смутено и тъжно, с желание едно в дън земята да се намери.   Но когато то падна, татко му се надигна с тревожно изражение, което момчето веднага разбра:
           - Стани и върви към победа! Никакво поражение!   Момчето стана и се затича с все сила – не беше много пострадало, трябва да навакса разликата – само малко беше поизостанало.

Толкова силно се стараеше да навакса и накрая да победи, че мисълта му изпревари краката, подхлъзна се и отново падна по очи.   Защо ли не се отказа преди, само с едно падане? „Не ставам въобще за бегач, къде съм тръгнал на състезателно бягане?"   Но сред смеха на тълпата момчето откри бащиното лице със сурово изражение, с твърдия поглед, който му каза: - Стани и върви към победа! Никакво поражение!   И момчето отново скокна на десет метра зад последния. - Ако искам да спечеля, ще трябва доста сили да впрегна.   И ето, вложил последни усилия, успя поне десетима да изпревари в старанието си да ги настигне обаче спъна се и отново в праха се стовари!   Провал! Както лежеше в калта, от окото му капна сълза безмълвна: „Няма смисъл да тичам. Три пъти вече се спъвам."   Волята да се вдигне го напусна. Надеждите му отлетяха безвъзвратно. Тъй изостанал, след толкова много грешки... Въобще пълна катастрофа, братко.   „Провалих се, няма смисъл - рече си той." „Ще преживея някак и този срам." Но после се сети за татко си, пред който ще трябва да застане сам.   - Стани - отекна в главата му глас. - Стани и си върни предишното положение. Не си дошъл тук за провал. Стани и върви към победа. Никакво поражение!   Стани с воля взета назаем - чу то, - Не си изгубил всичко, сине, защото победата е именно в това, да ставаш след всяко падане.   И се надигна за пореден път с нов устрем и нов подем. Реши, че и да спечели, и да загуби, поне няма да се признае сам за сразен.   Изостанал беше далеч назад. Много назад и надолу на баира, но въпреки това вложи всички сили. И се затича сякаш начело да се класира.   Три пъти падна, но и три пъти се вдигна. Твърде назад, за някаква надежда, но до самия финал все пак стигна.   Поздравиха първия бегач прекосил финиша горд, с високо вдигната от радост глава; без падане, без позор.

Но когато падналият младеж прекоси финиша последен и морен тълпата го поздрави с мощен възглас задето не се отказа докрай да се бори.   И макар да беше последен, с наведена ниско глава, без грам гордост, човек би си казал, че той е спечелил, съдейки по възгласите на множеството.   А на баща си синът тъжно рече: - Не се справих никак добре. - За мен ти спечели - отвърна баща му. 
       - Защото не се остави нищо да те спре.   III   Когато нещо ми се стори неизпълнимо, като трудно и невъзможно състезание, споменът за това малко момче ми помага в моето начинание.   Защото в живота е като в онова надбягване – падаш, после отново ставаш, победата е в това да не се откажеш, а да събираш сили и да продължаваш.   - Откажи се! Предай се, не можеш да победиш! Съветват ме в поредното ми сражение, но един друг глас отвътре казва: - СТАНИ И ВЪРВИ КЪМ ПОБЕДА! НИКАКВО ПОРАЖЕНИЕ!"
                                                                / НЕИЗВЕСТЕН АВТОР /



А ВАШИЯ СТИМУЛ ДА ПРОДЪЛЖИТЕ НАПРЕД ???

ОСТАВЯТЕ ЛИ СЕ ОТЧАЯНИЕТО ДА ВИ ОБЗЕМЕ ???

ПОСТЪПВАТЕ ЛИ ПОРАЖЕНЧЕСКИ ИЛИ ВЪРВИТЕ НАПРЕД ???

А ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ УСИЛИЕТО ???

Чудесен постинг , приятелко мила !Поздравления !
В този наш забързан живот, място , време ....поне на мен ....за отчаяние няма.....
Винаги има едичка надежда, която винаги напред ме повежда! Падане има ...но нима ще се оставим на злонамерения смях! Винаги има причина , заради която трябва да се борим Вярата, Надеждата....те , те умират последни......
ПРЕГРЪЩАМ ТЕ С МНОГО ОБИЧ И ТИ ЖЕЛАЯ ПРЕКРАСЕН ДЕН! :)))

Никакво отказване - минаваме трасето на тренировка, а после - пак, докато вземем купата!

а не тези, които не грешат! Прекрасен постинг! Всички победители на дълги разстояния дават този съвет: "Не се отказвай!" Ние имаме отчайваща нужда от този съвет сега. Защото сме готови да се предадем на метри от финала! Поздрави :)

имаш ли го - имаш всичко.
Всичко в нашият живот стана състезание - за постове, за богатство, за красота....
Отвсякъде крещят:
- Хайде стани пръв!
Всички немогат да са първи , нито да са най-добри в професията, нито най-бързи, силни, красиви, богати и пр.
Тогава именно идва духът - желанието да не се примириш с настоящото си състояние, а да се движиш напред, към някакъв прогрес.
Това е важното - движението, прогреса, развитието, а това е продукт на нашият дух.
Победата е едно моментно състояние - състояние на покой.
Покоят е смърт.
Остава движението...
Напълно съм съгласен с написаното и те поздравявам за хубавия постинг.
Хубава, празнична вечер от мен!!!!

Поздравления! :)))

Поздрави!
Б.

пак ще има :"Пролет пукна, ние не", и ще мидиш, колко изненадани ще има, защото по дух сме спортисти! Усмивки ти пращам, приятел!

Мисля ,че си заслужава .
Поздрав и прегръдка от мен ,priqtel12 !

Аз обичам да се надбягвам с вятъра ,
със него да се смея ,
а той да развява косите ми .
И като птица лекокрила ,
свободно да се нося над Земята ,
Това е щастие неземно ,
да си свободен и щастлив !

за отказване, нали Иве ? Всички тези думи напомнят поразително на един фантастичен филм - "Форест Гъмп". Мисля, че това е филм за много гледания, защото показва именно силата на човешкия дух. И ако се намери човек, който да ни казва - ти не можеш, ти не ставаш...и т.н., повярвайте ми, вероятността този същия човек да не става е огромна. Нека такива думи са стимул за нас самите, да продължаваме напред, да се изпитваме докрай, защото само така израстваме. Най-лесно е да се откажеш, най-трудно е да продължиш. Обаче - КОЙ Е КАЗАЛ, ЧЕ ЖИВОТА Е ЛЕСЕН ? Всичко в него ни служи, всяка спечелена битка ни вдъхновява, всяка изгубена ни прави по-силни. Само напред и нагоре Иве, никога назад или до средата ! Вярвам в твоята сила, както и в собствената си ! Много те прегръщам :))))))

Никакво отказване! А животът не е състезание, стига да умеем да се радваме и да обичаме!
Много хубава песен!
Поздрави!:)

Ами вървя, падам, ставам и пак продължавам, понякога се случва някой да ме срита за назидание, все добри хора. Хубаво си го написала, много се развълнувах.

Животът наистина е надбягване дори когато вървим полека към мечтите си. Нали пътят ни осмисля!
Поздрави за зареждащия постинг, Ива! Хубав ден! :)))

....падаме, ставаме - Живот!
Поздрави! Отлично е!:)))

http://www.youtube.com/watch?v=K-ncpxoxOfE
Вострото:)

Така ме стисна за гърлото... Стиха е много силен с посланието, което ни изпраща. За мен това е сила, след всяко падане отново да се изправяш, въпреки, че си немощен в момента на падането и слабост те обзема и надеждата се отдалечава от теб... Но важното е да не слушаш този измамен глас на отчаянието, а да се изправиш и продължиш напред търсейки сила и подкрепа от Бога. Защото, когато човек има надежда винаги ще има сила да се изправи отново и отново и да тръгне напред в непреодолимия път, осеян с трудности!

Това много ми хареса :)

"защото победата е именно в това,
да ставаш след всяко падане"
И края естесвено :).

Иве да ти пожелая в навечерието на Рождество сърцето ти да се зарадва и в него да грее пламъкът на Божествената любов, която търси да дава и изцелява. Защото това виждам и в твоите постове мила!
Благодаря ти за всичко, което правиш и за това, че имаш благо сърце, изпълнено с милост и любов!
Бъди благословена!
И празнично да е в душата ти!

Божествено е заложено в нас!
Приятелски поздрав!:)

Честита Коледа! Здраве, късмет, светлина
в душите! Ум доброта и в Интернет!

Бъди все така позитивна, изпълнена с доброта, озаряваща с нея!
Светли да са празниците ти, Ива! :)))

Важен е не толкова върха , а пътя към него !
Поздравления !

Не съм и очаквала друго! Радвам се, че се присъединихте, показвайки чрез думите си, че има смисъл да продължиш ВИНАГИ!!!!
Поздрави, приятели! Прегръдки от мен за куража!
И продължаваме пак, нали?!?!