С годините става по-лесно да свалиш
ограниченията от себе си, но по-трудно
да започнеш нещо с непридвидим край...
Дали печелейки опит, не губим кураж?
Дали, научавайки правилата на живота,
не губим вкуса от него?
Дали, дали, дали...

Трудно е да се отговори еднозначно на тези въпроси. Каква е рецептата да запазим тръпката от живота? Каква е рецептата за една жена да запази ритъма на времето в себе си? Нима неусетно някак се променяме и забравяме как преди време ни се е искало да чуем, да научим, да направим нещо ново? Кое е нещото, което може да ни оживи, да ни накара да се усмихнем, да върне живеца в нас.......

"ЛЮБОПИТСТВОТО е едно от нещата, които ни държат млади. Желанието да научиш новото, което детето ти даже вече е научило преди теб; желанието да опиташ новото, което не си имал куража да опиташ, когато си бил по-млад; желанието.... въобще ЖЕЛАНИЯТА, които си спотайвал за по-късно - те могат да ти помогнат да върнеш отново до себе си духа отпреди. Невидяното, непреживяното, несънуваното – то е, което ни кара да търсим; следователно да бъдем млади.

Всеки ден носи своята красота.

 Опитай се за миг да не
мислиш за света с ума,
а със сърцето си.
Разреши на светлината
да обгърне душата ти
и обичта да изпълни
сърцето ти!
И се усмихни!
Денят носи своята красота:
сподели я с някого!


Радвай се на това, което имаш
и смело напредвай по пътя към онова,
                        за което мечтаеш!

Много хубаво казано :). Любопитството и желанието ни да преживеем нови, непознати неща е начинът да запазим детското в себе си, а не вярвам да има човек, който да не иска поне за миг отново да преживее безгрижието и искреността на детските дни, когато всички сме били с чисти души и не сме били пълни с предразсъдъци и ненужни страхове...

Само преодолявайки страховете си и оставяйки се на желанията, ще бъдем себе си, такива каквито ни се иска. Иначе......се оставяме да умираме бавно....

Каква е рецептата да запазим тръпката на живота?
Едва ли има готова рецепта, но който търси, намира!

Но любопитството и запазеното детско в нас ни гарантира младост по дух, а ако ги съчетаем с придобитата мъдрост - ех, че хубави дни ни предстоят... :))

Ако не са ти чели и разказвали вълшебни приказки, пълни с чудеса и приключения, няма как да станеш отворен за чудото на живота възрастен.
Важното е детското у нас да не умира:)
Поздрав за хубавия постинг! Хубав ден:)))))

Прекрасен постинг ,priqtel12 !
...Само преодолявайки страховете си и оставяйки се на желанията, ще бъдем себе си, такива каквито ни се иска...
...Опитай се за миг да не мислиш за света с ума,а със сърцето си...
Поздрави и прегръдки !

Открила си много мощни елементи на елексира за младост на духа!
ЛЮБОПИТСТВО и ЖЕЛАНИЯ...Само ми позволи да добавя още ЛЮБОЗНАНИЕ (но НЕ любоЗНАЙСТВО!), тъй като любопитството е по-широко понятие и понякога има негативен смисъл...Да не забравяме и ОБИЧТА: да обичаме хората, да обичаме и да се грижим за природата като за едно огромно красиво цвете. Тя за мен е най-ценния, чистия извор на космическа сила, енергия и жизненост. И накрая, да обичаме и да вникваме себе си като разумни човеци. Е, колкото до желанията, мисля, че няма човек без желания. Проблемът е да се научим да ги разпознаваме и контролираме...
Приятна неделна почивка в тоя светъл зимен ден!

Поздрав!
Б.

нещото, което ни помага. Благодаря ти, че се отби и коментира.

Иначе ще оставяме всеки миг по една частичка от нас по пътя и ще губим нещо важно от себе си.

Знаеш ли, харесвам следните стихове на Неруда и често ги препрочитам:
Умира бавно този, който не пътува,
който не чете, който не слуша музика,
който не открива очарованието в себе си.
Умира бавно този,който разрушава себелюбието си,
който отказва помощта. Умира бавно този,
който се превръща в роб на навика,
минавайки всеки ден по същите пътеки ,
който не търси разнообразие,
не рискува да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този, който бяга от страста
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този, който не променя живота си,
когато е недоволен от работата си,
който не рискува сигурното за неизвестното,
за да преследва една мечта, който не се решава,
поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети...
Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

"Живей днес!
Рискувай днес!
Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!"

Много истинско и стимулиращо е написал Пабло!

Посочват ти пътя, от теб зависи да тръгнеш....

да не остаряваш.

ЧУДЕСЕН ПОСТИНГ!ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ ПРИЯТЕЛИТЕ!КАКВО СМЕ БЕЗ ТЯХ...............
Поздрави и прегръдки с обич!:)))

Да носим детското в себе си и да поощряваме възторжения му поглед към света...
Май това е пътят...
Поздрави, Ива, и - усмихната Баба Марта! :)))

Поздрави!

до Любопитството и Желанията настръхнах, защото те наистина са голяма движеща сила и мен специално са ме водили към разширяване на кръгозора ми и към това да бъда откривател! А определено си струва човек в днешно време да бъде откривател :).
Поздрави за насърченията, които са вложени в сърцето ти!

Денят носи своята красота:
сподели я с някого! - ОБАДИ СЕ :))))))