Последен урок

Контейнерите за боклук до блока-
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, невисока
с количка, а през зимата - с шейна.

Преглеждаше в сместта добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола
и само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори-
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори
и я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих-
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсих, нещо чистех-
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика-
самият аз бях доста променен:
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето встрани.

" Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях."
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.

 / Автор: неизвестен /


     Не съм специалист, не мога да обсъждам литературната стойност на тези стихове, но смятам, че житейската им стойност е голяма. Когато ги прочетох, те докоснаха нещо у мен и събудиха много въпроси: за човешкия избор, за уроците на съдбата, за достойнството човешко.........., за бедността на хората днес, в двадесет и първи век,.........за ценните неща в живота ни......
     Достойнството е качество, което прави човека добър и предизвиква уважението на околните. Понятието „достойнство” има много страни, свързано е с много качества, които трябва да има човек. "Не е важно колко пъти ще паднеш, а дали ще имаш сили и смелост след всяко падане да станеш и да продължиш, без страх от следващо падане. " И ще продължиш ли в правилната посока....Днес  ценностите в обществото ни са подменени. Достойният човек не е оценяван достатъчно.  „Времето е такова"... „Всички постъпват така..." „Аз ли да започна пръв?  "Ще ми стигнат ли силите да променя нещата?"... Все такива неща можем да чуем като оправдания от човека, който не иска или не смее да започне промяната... Всекидневно ни заобикаля все по - голяма апатия и
примиренчество. Много по-лесно е да си затвориш очите, да си запушиш ушите и да не чуваш гласа на  съвестта си, да не се конфронтираш с другите.  И все по-трудно - открито да изразяваш своята позиция там и да я отстояваш пред другите.  



 

  Може много неща да загубиш,
но изгубиш ли достойнството си, губиш ВСИЧКО.
Вече не си личност, а си жалко подобие на човек.

Наистина е с огромна житейска стойност...И е точен, за съжаление!
Да! стигнали сме до там...А изход не се види!
http://www.proza.ru/2009/12/21/1271
Поздрави за постинга!
Б.

А да отстояваш достойнството, понякога не е леко. Колкото и да е трудно, именно заявената позиция ни прави личности. И - хора! Независимо от времената ...
Поздравления за постинга и светла вечер! :)))

Точно защото е толкова трудно понякога да заявиш и отстояваш позицията си, това те прави достоен човек.

!!!!!!!!!!!!!
Безмълвна съм!

Достойнство........Сократ е казвал, че има само едно благо - знанието и само едно зло - невежеството. Богатството и знатността не допринасят с нищо за достойнството на човека. Напротив богатството развращава човека. Ако човек извърши зло, то той трябва да бъде осъден от човешки съд! Не бъде ли сторено това то вината му се удесеторява......
Достойнство е едно от най–ценните човешки качества, което хората разбират, уважават и притежават.То ни помага да се справяме с трудностите, да отстояваме убежденията си и да се стремим към идеалите си.........Достойнството.....
ЖЕЛАЯ ТИ ПРИЯТНА ВЕЧЕР , ПРИЯТЕЛКО МИЛА!

и житейски вярно.

Валя

Трябвало е да поговори с нея и да й предложи помощта си. Ако тя се съгласи, чак тогава да действа. Но, нали в първия момент не я е познал и се е стъписал.
Човек се учи от грешките си.
Поздравявам те за поста. Хубава вечер!

Ех, ... това си е доста трудно занимание...
Времената са други, ценностите са други.
За жалост. Идеалистите просто се смятат за луди... :(

На почит днес са лицемерите, кариеристите, властолюбивите...
властта е най-силният наркотик, парите знак са за благополучие.
а бедността порок...
За жалост... Идеалистите умират неразбрани :(

Хубава вечер и на теб!

И може би в този случай тя би приела помощта му.....Но се е страхувал , вероятно, не зная......
Благодаря ти, че се отби и коментира!
Поздрави!

Но не бива да се отказваме и да отстояваме своята позиция.

"Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си."

Страхотна мисъл!

Съжителстваме...наподобявайки...Тъжно,тъпо,отвратително..Упреквани,заедно с това,в липса или отстояване на позиция,зад което се крие "недоволството",че ако и с вързани ръце и въже на шията,българина не продължава да сее и създава,за да има какво да плюскат хищниците.Стихотворението е достойно за сутрешната "молитва", на гордеещите се със себе си управници,в последните двадесетина години.

Душата ти
на руло се свива
и гърлото горчи
за учетулката мила
що Човек ме сътвори!

Трудна тема за коментиране. Имам познат, който имаше всичко, а после така се завъртяха нещата, че стигна до подаяния. Човек не знае какво го очаква. Понякога и най-близките ни хора могат да се окажат виновни за изпадането ни в незавидно положение. Съдба.

Уроците на живота. Някои от тях са много горчиви и те карат да настръхнеш! Поздрав за силния постинг!

Някои от тях наистина нагарчат, но те ни изграждат като хора, можещи да оценят ценното в живота.

Не само тъжно, а точно и страшно...

Поздрави за идеята ,стихът ,музиката и мъдрите думи ...
Благодаря ти ,приятелко !

Така е, става все по-трудно открито да изразяваш своята позиция и да я отстояваш пред другите. Аз обаче не съм се отказала да го правя с риск да ме помислят за луда. Не афиширам позицията си без да е крайно необходимо, но върша каквото съвестта ми диктува.Много хубаво и реалистично стихотворение.

Ne znam kakvo da kaja-Nasalziha mi se o4ite.Boje mili tolkova li sme stanali studeni tolkova li sme se vazgordqli .

Достойнството е част от него.
Изгубим ли го, губим себе си.
Поздрав за постинга, мила!

И нека има по- малко бедни,болни деца и възрастни :)Достойнството на човека не е в пряка зависимост от социалното положение!Достоен е всеки човек, който уважава себе си и останалите.И отстоява принципите си. Да бъде в хармония със себе си и със света.
Поздрави за хубавите мигове, Приятел!

знаеш моята позиция по този и още много сходни въпроси, все пак ще напиша това - бедност и богатство са относителни и силно субективни понятия, а човешкото достойнство има самостойна и различна значимост и не е зависимо от горните две. Както каза големият Хорхе Букай на 07.06. при срещата ми с него - "богатите имат едно предимство пред бедните, те вече знаят, че парите не могат да им купят всичко", та в този контекст мисля, че хората заявяват своята същност посредством личностни характеристики, а не с банкноти. Незнам и къде са тези апатични и вяли хора, за които говориш, но покрай мен няма такива. Ако има 300 души и само няколко от тях са потопени в негативно мислене, веднага се заемам да променя това. Хората около мен стават все по-позитивни, защото е нужно много малко за да се оцени смисъла на живота. Не живеем в "застрахован" свят, утре на нас може да се случи нещо неочаквано, но мисленето ни е онова, което ще ни върне отново "в пътя". Достойнството е част от цялостната личност, за да го има трябва да е осъзната преди това, да познава себе си, за да се проектира правилно и в света. Благодаря за материала :)

но за мен това е едно велико стихотворение. Това, което разтърсва из основи на душата и кара сълзите да напират е велико произведение.
Само глупаци в този момент могат да обсъждат това произведение дали е издържано в някакъв аспект....!
Когато човешката душа се трогне , това означава, че все още има надежда да се наречеш ЧОВЕК!!!!
Ива, благодаря, за прекрасното стихотворение, за красивия постинг!Пожелавам ти красиви юнски дни!!!!

Поздрави за вълнуващия постинг, Иве!

Благодаря, че има още такива хора, които оценяват човека по достойството.
Още Ботев навремето го е казал: "Свестните у нас считат за луди" и всички знаем дали и сега не е така?!
Човек никога не е застрахован от превратностите в живота и затова ще цитирам една мисъл, която съм чела много отдавна:
"Човек никога не трябва да забравя хората, които среща по пътя си нагоре, защото ще ги срещне по пътя си надолу".

Kakvoto i da se kaje...6te budat samo dumi...!!!
Na dumi sme genialni!!!
Ako se poogledame,i se zamislime nad tova,koeto pozvolqvame da se slu4va...bi trqbvalo ve4e da ni e sram da kazvame,4e sme bulgari,,iunazi''!!!
Tujen posting! Tujna sudba na edin straxliv narod!!
Nikoi ne e vinoven za sobstvenata ni sudba!!
Grubo kazano..no e istina!!
Sujalqvam..

Защо все тя е образът на слабия, ощетения? Кофти говори за обществото... Слава Богу, че колегите ми са земни хора, много от работят на две места...

Винаги като го прочета се натъжавам..
Много реално..

Трудно е да избираш между достойнството и хляба. Избора понякога е страшен ..

Хубавото е, че има и други.....

Да, зная твоята позиция и я споделям. За съжаление обаче, около мен ги има и апатията , и примиренчеството, хората са уморени да се борят, което лично аз не оправдавам, но е факт.
Хубава вечер ти желая!

Така е, човек никога не е застрахован и животът му може да се обърне на 180 градуса, но ако е изградил себе си като личност, той ще устои и ще бъде себе си.

Хубава нова седмица и за теб!

или позволяваме други да правят, би трябвало да ни пречи да се определяме като човеци, а не само като българи, но е факт.За голямо съжаление.
Но все пак смятам, че нещата не са докрай изгубени.
Поздрави!

напротив ......Уважавам всички свои колеги и не бих си позволила да ги нарека слаби хора.

тогава правим компромиси, но допустимите....., ако искаме после да уважаваме себе си.
Поздрави!

никой не е застрахован от бедност, нито има пълна застраховка "богатство" :)

бедността е само видимата страна на нямането,тя се вижда и не е трудно да я промениш.......по-трудно е другото - да разбереш, да се доближиш и да не отвърнеш глава

аз имам теория/ компилация от пуританската теория за благосъстоянието и многото никнещи една след друга съвременни теории за успеха:)/, според която човек сам избира колко да бъде състоятелен, стига да е наясно какво му помага или пречи да има или няма
аз доста късно разбрах тези дреболии и затова окъснях с богатеенето:)))))

твоят постинг ме подсеща да поместя бележка за една любима книга...
когато се оправи времето вътре в мен:)

поздрави, Приятел!

Ще си призная , че докато го четях се разплаках.Това ме накара да се замисля за доста неща.Житейска ситуация , която провокира към размисъл и може да е добра поука за нас.Може да се окажем и в двете роли и тогава можем да се запитаме , как ще реагираме.
Не се притеснявам да се видя и в двете роли и смея да кажа ,че бих реагирала по разбличен начин.
Има приятелка клошарка - ромка , веднъж даже я поканих в къщи .Поинтересувах се за семейството и и въобще за живота и.Оказа се наистина добра жена , който има не лек живот.Помагам и с каквото мога.Дадох и съвет да образова децата си за да може да са полезни на себе си и на обществото.
Не съм изпадала до ниво да ровя в кофи те за боклук но съм имала доста трудни моменти , в които съм била склоонна да приема всякаква работа-Апропо имам две дипломи за магистратура.Считам че няма срамен труд.
Срамно е когато изневерим на принципите си и позволим да бъде оскърбено достойнството ни.
Поздрав за споделеното!

Поздрави!