2. Сайтът, с който започва деня ми
3. Мястото ми за релаксация
4. Размисли за хората и живота......нещо, което си заслужава да видиш....и прочетеш......
5. За приятелството и приятелите......думи, стихове и музика....
6. Блогът за усмивки, оптимизъм и хубаво настроение
7. НЕЩО ХУБАВО......
8. Летяща, ентусиазирана, слънчева......
9. Блогът, в който "се оставям" на усещанията......летя, мечтая, ЖИВЕЯ истински!
10. Място, където си отпочивам от суетата и напрежението
11. Блог на един хубав човек.........
12. Арт - визитки на блогъри
13. 2012 година
14. Уроците.........
15. "Малкият принц"
16. Пазителят
17. SOS - помощ за деца с редки болести
Прочетен: 7854 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2011 19:45
Отново съм при Вас,
този път с няколко стиха
на Гергана Шутева /Белоснежка/.
Мисля, че най - пълно е описала себе си тя сама така:
"Не ме търси сред хорски глъч и суета, стаена в някой ъгъл
ти ще ме намериш как тихо пиша стихове за любовта,
търси ме там, в поезията ми ще ме намериш. "
Разплакан дъжд
/ на мама /
Когато ме изпращаш...
все вали...
И капките са жълти.
Като восък.
Понякога приличат
на сълзи,
отронени
от погледа ти кротък.
Когато си отивам,
е мъгливо.
И стъпките се губят
по паважа.
След мен пространството
е сиво.
А въздухът е лепкав.
Влажен.
Раздялата е трудна.
Всеки път.
Макар че се завръщам.
Неусетно.
Назад ме дърпа
с тънка връв
дъждът,
разплакал се...
за мене...
По стъпките на времето...
Не се смири кръвта ми
да е кротка.
Понякога приличам
на море.
Калих се в бурите.
Сърцето ми е лодка.
Платната щ са късче
ветрено небе.
Ръцете ми
са две въжета.
Здрави.
Прегръщат силно.
Женствено милуват.
Във погледа смълчано
всяко зло се дави.
Зениците ми нощем
светъл бряг сънуват.
С годините съм пак онази.
Същата.
Бяла като пролет.
Малко хаотична.
Днес страница във времето
отгръщам...
От пяна се родих.
Да мога да обичам!
* * * * * * *
* * * * * * *
Непокорна съм, знаеш ли?
Такава съм... да знаеш - трудна за обичане...
с тежък характер - много тежко разпятие!
Като прошката - тиха, боля... при изричане!
Мога твоя да бъда - и съдба... и проклятие!
Непокорна съм, знаеш ли? Кой ще ме спре...
да подгоня с нозе ветровете лудуващи...
облак с длан да докосна във звездно небе...
да заплача с очи, от самотност тъгуващи?
Вярвай, себе си с мен във пожар ще погубиш!
Като огън съм дива и на пламък приличам!
Ако сам не избягаш и до лудост се влюбиш,
научи ме тогава... точно теб да обичам!
* * * * * * *
* * * * * * *
Неначупена нежност
Все те търсех до мене.
Отляво.
Вечер пращах
писмата по вятъра.
Палех съчки.
От мократа вяра.
Да се стопли в очите ми.
Някога.
Все те сричах
в бездумни молитви.
И пълзеше
по устните крясък...
В чекмеджето
на своите мисли
пазех ключ
към двореца от пясък.
Триста бури дъждовни
изплаках.
Като хляб те измолих.
От Бога.
Неначупена нежност
опазих.
Днес ключа
в твойта длан
да положа.
* * * * * * *
/ следва продължение /
Чойство и юнаштво в Черна Гора
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
27.07.2011 21:16
Поздравления за Белоснежка....докосващи стихове!
Поздравления и за теб, миличка за прекрасното представяне!:)
Поздравления за Белоснежка....докосващи стихове!
Поздравления и за теб, миличка за прекрасното представяне!:)
Щастлива съм, че ти хареса моя избор!
разплакан...