2. Сайтът, с който започва деня ми
3. Мястото ми за релаксация
4. Размисли за хората и живота......нещо, което си заслужава да видиш....и прочетеш......
5. За приятелството и приятелите......думи, стихове и музика....
6. Блогът за усмивки, оптимизъм и хубаво настроение
7. НЕЩО ХУБАВО......
8. Летяща, ентусиазирана, слънчева......
9. Блогът, в който "се оставям" на усещанията......летя, мечтая, ЖИВЕЯ истински!
10. Място, където си отпочивам от суетата и напрежението
11. Блог на един хубав човек.........
12. Арт - визитки на блогъри
13. 2012 година
14. Уроците.........
15. "Малкият принц"
16. Пазителят
17. SOS - помощ за деца с редки болести
Прочетен: 16785 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 19.09.2013 10:20
Забелязваме ли красотата на момента? Поспираме ли да поемем аромата
около нас, да видим цвета и багрите, които ни заобикалят; да усетим емоциите на околните; да чуем думите им; да ги "видим",
но истински, а не само с периферното си зрение?
Много въпроси, на повечето от които и самата аз със съжаление бих отговорила отрицателно, особено напоследък.......А Вие? Как е при Вас?
Ако и вашите отговори са отрицателни на повечето от тях,
то поспрете за миг и се насладете на музиката и картините,
а после помислете .........
Помислете за това, дали не пропускаме точно истински ценните неща,
дали не ни липсват точно стоплящите мигове
на общуването с красотата във всичките и разновидности;
дали не забравихме да бъдем "хора"?!?!
Към тези размисли ме наведе текста по-долу.
Получих го по електронната си поща, поспрях и се замислих......
А после го препратих на колегите и приятелите си, защото смятам,
че в забързаното ни ежедневие постоянно трябва да ни се припомня,
че първо сме "човеци"и имаме нужда да отворим сетивата си и изпълним душите си със заобикалящата ни красота, музика и живот, за да ги претворяваме после в ежедневието си,
за да не бъде то сиво и еднообразно............
Ето го и текста:
"Какво пропускаме?
Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 година. Мъжът с цигулката изсвири 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите 3 минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди, след това побърза, за да не закъснее. 4 минути по-късно: Музикантът получи първия си долар - жена хвърли монетата в шапката и продължи да върви, без да спира. 6 минути по-късно: Млад мъж се облегна на стената, за да послуша, после погледна часовника си и тръгна отново. 10 минути: 3-годишно момче спря, но майка му го дръпна забързано. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бурна силно - то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо. 45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара. 1 час: Той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза... Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него.
Тогава никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога с цигулка, струваща 3,5 милиона долара. Два дни преди това Джошуа Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета 100 долара.
Това, Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото, беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран
от Уошингтън Пост
* * *
Възникват въпросите:
В ежедневна обстановка и неподходящ час успяваме ли да възприемем
красотата? Спираме ли, за да я оценим?
Разпознаваме ли таланта в неочаквана ситуация?
Един от изводите след експеримента би могъл да бъде следният:
Ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти
в света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога,
с един от най-красивите инструменти, правени някога...
Колко други неща пропускаме?
*************
Веднъж един богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера да я хвърли в краката на намиращия се наблизо мръсен просяк ...Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци ! Спрял се до една локва изхвърлил всичко от торбата, поизмил я и я напълнил с цветя , които растели наблизо .....Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете ! Богатият гледализумено и едва едва заеквайки продумал :
- Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци ?!...
Беднякът простичко отвърнал:
- Защото всеки човек дава онова , което носи в своето сърце......."
Това получих в пощата си и се замислих.............
Дано и вас да е накарало да поспрете за миг и помислите.......
НЕКА ДА ОТВОРИМ ОЧИТЕ СИ ЗА КРАСОТАТА ОКОЛО НАС!
НУЖНО НИ Е!
Вижте какъв хубав колаж е направил Христо Стефанов
и е споделил с нас в сайта "Откровения":
Вижте и този хубав клип:
А още толкова красиви неща има около нас.....
Нека не пропускаме шанса да ги "видим".
Не пропускайте да гледате с очите,
но и с душите си!
Благодаря ти мила за този хубав човешки постинг!
Поздрави!
Нека отворим очи, да запомним мига, да бъдем тук и сега!
22.11.2012 12:56
Поздрави за наситения с мъдри послания пост:)))
к.к.
22.11.2012 13:26
Благодаря ти за споделеното! :)
Поздрави!
благодаря ти...
Върха!
Да не се зарадваш на раззеленилото се храстче, на цъфналото цвете, на хранещите се пред очите ти гълъбчета, на играещите дечурлига, на ентусиазирания въпреки лишенията уличен музикант, решил дори поне за малко чрез музиката си да те измъкне от зловещия капан на Всекидневието - това вече е диагноза!
Забързани за някаква неотложна работа, разсеяни, ядосани, или безразлични към заобикалящите ни събития пропускаме много...
Понякога се вторачваме във второстепенни неща, отдаваме им много голямо значение, а покрай нас преминават значимите истински неща и личности...
Това е нещо нормално в нашия живот.
Дори и да се стараем да се променим, все някога пак ще допуснем грешка.
Въпросът е в душевността, защото там ако се променим към безразличие и вялост в отношенията ни към всичко, което ни заобикаля, тогава е за цял живот, тогава животът ни протича без всякакъв смисъл.
Красива и усмихната есен ти пожелавам!!!!
около нас има толкова хубост, прелест ... нямат край.
Само трябва да ги открием, да ги докоснем , да им се радваме
и възхищаваме , да ги носим в сърцата си ...
Прегръдки, приятелко !
Макар да ми се иска да вярвам, че това не е така за повечето, а само за една част от хората.........
23.11.2012 19:06
Благодаря ти мила за този хубав човешки постинг!
Поздрави!
Благодаря ти, че се отби!
23.11.2012 19:08
Нека отворим очи, да запомним мига, да бъдем тук и сега!
23.11.2012 19:11
Поздрави за наситения с мъдри послания пост:)))
Поздрави!
к.к.
23.11.2012 21:00
Благодаря ти за споделеното! :)
23.11.2012 21:01
Хубава вечер!
Поздрави!
благодаря ти...
Върха!
Да не се зарадваш на раззеленилото се храстче, на цъфналото цвете, на хранещите се пред очите ти гълъбчета, на играещите дечурлига, на ентусиазирания въпреки лишенията уличен музикант, решил дори поне за малко чрез музиката си да те измъкне от зловещия капан на Всекидневието - това вече е диагноза!
Благодаря ти, че се отби и коментира. Ще прочета непременно твоя постинг.
Лека вечер!
Забързани за някаква неотложна работа, разсеяни, ядосани, или безразлични към заобикалящите ни събития пропускаме много...
Понякога се вторачваме във второстепенни неща, отдаваме им много голямо значение, а покрай нас преминават значимите истински неща и личности...
Това е нещо нормално в нашия живот.
Дори и да се стараем да се променим, все някога пак ще допуснем грешка.
Въпросът е в душевността, защото там ако се променим към безразличие и вялост в отношенията ни към всичко, което ни заобикаля, тогава е за цял живот, тогава животът ни протича без всякакъв смисъл.
Красива и усмихната есен ти пожелавам!!!!
Душата не бива да бъде лишавана от миговете красота, за да е жива.
23.11.2012 21:11
около нас има толкова хубост, прелест ... нямат край.
Само трябва да ги открием, да ги докоснем , да им се радваме
и възхищаваме , да ги носим в сърцата си ...
Прегръдки, приятелко !
Хубава петъчна вечер!
Освежава мисълта!
Пречиства погледа!
Усещането за смисъла ни преизпълва!
Активността многократно се увеличава!
Чувството, че сме щастливи - истинско!
Да не го пропускаме си зависи от нас!
Хубава вечер, мила!
Усмихната неделя!
Поздрави!
Хубава вечер!
И благословения за теб, и целия твой дом!
Благослов за всички, Ива! Честити празници!
но и душите си!