2. Сайтът, с който започва деня ми
3. Мястото ми за релаксация
4. Размисли за хората и живота......нещо, което си заслужава да видиш....и прочетеш......
5. За приятелството и приятелите......думи, стихове и музика....
6. Блогът за усмивки, оптимизъм и хубаво настроение
7. НЕЩО ХУБАВО......
8. Летяща, ентусиазирана, слънчева......
9. Блогът, в който "се оставям" на усещанията......летя, мечтая, ЖИВЕЯ истински!
10. Място, където си отпочивам от суетата и напрежението
11. Блог на един хубав човек.........
12. Арт - визитки на блогъри
13. 2012 година
14. Уроците.........
15. "Малкият принц"
16. Пазителят
17. SOS - помощ за деца с редки болести
Прочетен: 8426 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2011 23:09
Да се потопим в поетичния свят
на Весела Димова
.jpg)
Обич
Нечакана,
случайна,
алогична,
внезапна като дъжд
във летен ден,
потайна,
твърдоглава,
романтична,
горчиво-сладък плод,
узрял във мен —
тя не задава
никакви въпроси
и не познава
чувство на вина,
не иска
и не обещава...
Просто
я има —
като светлина...
* * * * * * *
Да можеше човекът
да забравя... Да можеше човекът да забравя...
Тъй както пръските на извора
не помнят,
окъпани от слънце и невинност,
че са били частици от градушки
и са беснели в гибелни порои...
И както зърното в земята
няма спомен
за лятото, търкулнато в нивята,
за разлюлените коси на житото,
за блесналото острие на сърпа...
Но ние помним —
помним всяка рана
и всяко зло предателство по пътя,
и думите, изстрелвани от упор
в душите ни,
и всяка малка смърт...
Тъй паметта ни прави несвободни...
* * * * * * *
* * * * * * *
Загребвам ли от извора
със живата вода...
Загребвам ли от извора
със живата вода,
щастливите му капчици
изтичат между пръстите —
преди да съм усетила
на радостта вкуса,
мигът е вече минало,
което не възкръсва...
Не овладях изкуството
във този труден свят
по някой лесен път
без болка да премина.
Между разума и чувствата
разпъната на кръст,
душата се прощава
със своята невинност...
.jpg)
* * * * * * *
Притча за малките неща От малки ни учеха
с малки неща да живеем.
С малко пари
и малка надежда за утре.
С малки лъжи,
за истини често приемани.
С малки мечти
и вечно нестигащо време.
И с малко любов —
надживяла лъжи и обиди,
да не ни наранява,
когато внезапно си иде.
Но докато растяхме така —
благоразумни и тихи,
между многото малки неща
и душите ни се смалиха...
* * * * * * *
Обичай, принце, своята русалка...
Обичай, принце, своята русалка...
Обичай я —
преди да е успяла
косите си от злато да отреже,
да изплете от тях рибарски мрежи
и в нежен плен душата ти да хване.
Обичай я —
преди да е успяла
във мидени черупки да заключи
сълзите си... И после океанът
със перли рибите си да нахрани.
Обичай я —
преди да е успяла
да те разлюби и да си отиде,
да се превърне в островчета пяна
и да потъне някъде във тъмното.
Русалките умират на разсъмване...
Ти си моят добър магьосник...
Ти си моят добър магьосник,
аз съм пясъчното момиче —
вземеш ли ме в ръце,
те стоплям
и през пръстите ти изтичам...
* * * * * * *
* * * * * * *
Кога започва бавната ти смърт?...
Когато всяка сутрин се събуждаш,
обсебен от мъчителното чувство,
че този ден е вече изживян,
че изгревът за теб не крие тайни -
приятели, предатели, случайности -
реди ги мисълта като на длан...
Когато се опитваш да приемеш,
че за промяна вече нямаш време
и тръгваш по утъпкания път,
но както червеят плода разяжда,
така в гърдите ти разпалва жажда
за други измерения духът...
Оттам започва бавната ти смърт.
* * * * * * *
* * * * * * *
Вик
* В памет на Нели *
Не умирайте лесно!
Като плевели оцелявайте
и с пречупена вяра,
колебливо, изправяйте ръст!
Защото душите отлитат,
а телата остават
и се връща в земята
оживялата някога пръст...
11.10.1992 г.
* * * * * * ** * * * * * *
Да се научиш да прощаваш...
Да се научиш да прощаваш...
Все едно се учиш да прохождаш —
падаш, после ставаш...
А прошката изглежда невъзможна —
абсурдна като цвете,
поникнало в безродната пустиня,
добра като морето
и като небе непостижима.
Достигнеш ли до края и,
пътеките те връщат пак обратно.
Към ада или рая —
навътре в нас е изходът,
приятелю...
* * * * * * *
* * * * * * *
Защо разпиляваш
трохи от душата си
на живота по калните пътища?
Защо ги захвърляш
упорито на вятъра —
като вехти цветя
от букет непотребен?
Нима ще заситиш
полуделите гарвани —
вечно гладните рицари на тъгата?
Или се надяваш
по следата им тънка
някой ден
да се върнеш при себе си?...
.jpg)
* * * * * * *
* * * * * * *
Вик за щастие
Днес съм волна. Днес съм млада.
Бягат миговете къси
и за днешната ми радост
утре може да е късно.
Ще си плащам греховете...
Но сега не си отивай!
Рано е за равносметка.
Искам днес да сме щастливи!
* * * * * * *
* * * * * * *
.jpg)
Време ли нямаш, приятелю...
Време ли нямаш, приятелю,
или не искаш да знаеш
какво си шептят ветровете
върху вечерните покриви?
С огнено вино е пълна
вълшебната чаша на залеза —
докоснеш ли с устни небето,
ще пиеш, щастлив като бог...
/http://www.vbox7.com/play:6cc3c95a/
* * * * * * *
Повече нейни стихове
можете да прочетете тук.
Поздрави !
Нежна вечер ти желая.
В измамните пространства на нощта
пристъпваш със затворени очи
по хлабавата нишка на съня,
над пропасти от време пропиляно,
назад, към миналото...
Кой си ти?...
Изплуват като призраци от мрака
любов и ревност,
грях и суета,
очите на деца, които чакат
да се завърне техният баща,
измами, унижения, обиди...
И тъмна страст,
погребана под тях.
Оттук не можеш просто да си идеш,
преди да си изкупил своя грях...
И болката покълва във съня ти -
отровен бурен в благодатна почва.
Пречистването светло на душата
не с кръв и огън -
с прошката започва...
Весела Димова
29.09.2011 16:36
Поздрави, Ива, за представянето на тези вълнуващи стихове!
Поздрави !!!
