"Човек е това, в което вярва. "                      /Антон Павлович Чехов /


      А авторът, чиито стихове ще Ви представя
по-долу, вярва в силата на любовта....
поне това показват неговите стихове.
Убедете се сами, като прочетете
някои от стиховете на Красимир Дяков.




Добро утро, любима!

Искаш - не искаш,  
ще се разтворят земни простори... Зимното слънце ще тръгне
по своите дневни маршрути. Ще стане, ще се протегне,
ще се промъкне през мъгли и през щори. Добро утро,  любима!
Наистина,  добро си е утрото!   Някъде,  под прозорците,  
свири свирепо виелица. Автомобили буксуват,  
припряно свирят със клаксон. Знаеш ли,  чудесата...
Сбъдват ги смелите... Ние си ги поднесохме...
И е прекрасно!   Колко е хубаво!  Не бързаш.  
Не пришпорваш и времето. Кафето забравено прекипява
и ни намразва... Ние пък правим
шавливото стихотворение и си шепнем онази,  
най-първата фраза.   Добро утро,  любима!  
Наистина утрото е добро! Не се притеснявай!  
Така е било и ще бъде! Същите чашки, чинийки...
Целунатото чело! Същите чувства...
И Мечтата ни - сбъдната!

    



 Момичето, което обича….
  Не я докосвайте! Това момиче е Жица...
Хиляди волтове протичат през нея...
Тя е Тихата обич... Тя е Безкрилата Птица...
Тя е Взрив... Тя е Нощната Фея...

Не я пийте с очи! Това момиче е Утрото!
Тя е мойта Зорница за новия ден!
Не е Страст...
Не е виртуалната Кама Сутра...
Тя е Вечерница, дето заспива до мен!

Не я пожелавайте! Това момиче е Пламък!
Тя е Свръхновата, в която се вричам...
Тя не търси ни Принца, нито пък Замъка...
Тя е момичето, което обича...

    



Защото във душата ти
е пролет!
В косите му снегът е сякаш сив. Очите му - поляни са отнесли. Мъжът е зимен, сдържано красив, виелици в крилете си понесъл.   Отдавна, нейде, циганка гадае: - Щом затанцуват жълтите листа, ще дойде Той при Есенната, зная! Ще носи в себе си любов и топлина!   И в хладно утро чувства ще разтвори един букет от дъхави треви! Мъжът е зимен. Много не говори. В сърцето ти сърце ще подари!   Сълза скрежасала целувки ще разтапят и ти ще си щастлива в този полет и зимен мъж ще видиш как се стапя, защото във душата ти е пролет!  

  Жена и Пролет си приличат! Неравновесие - във всичко! Ту, заземени, те увличат, ту са в Небето волни птички...   Ту ласкави, ту агресивни, ту, пък, със котешките форми, загадъчни и експресивни, ту тих са Бриз, ту пък са Щормът...   Ту са разцъфнало кокиче. Ту са в тревата сълза на мъж. Жена и Пролет си приличат: Ту Слънце ясно, ту пък Дъжд...   Ту са платно, сред океана, ту в дъното забита котва, ту Юнгата, ту Капитана, ту Божи Дух, ту постно сготвено...   Ту те са Слънцето високо, ту те са Въздухът навън, ту те изгарят много покриви, ту разцъфтяват, даже, пън...   Жена и Пролет си приличат! Ту те прераждат, ту пък губиш... Пристигнат ли, така привличат, че ти се иска да ги любиш...

     





Ако изчезнеш   Ти си ми Миналото и Настоящето, Светлината, Надеждата, Тъжния стон, Близкото, Привличащото, Искрящото и Далечното, и Хвъркатия кон...   Ти си ми Бъдещето. Всички тревоги. Всичките грешки. Избрания Път. Ти си Сълзата. Псувнята към Бога. Изгорелите мостове след мене димят...   Ти си ми Спътница. Ти си Жената. Халки не  ни трябват, сърце щом гори. Колко са стъпките, до болка познати? Колко са грешните кой ще брои?   Ти си ми Радост. Ти си Тъгата. Денем Разпятие. На съня ми пък - Стража. Даряваш ми нощем мъзга от лозата. На твойте ластари аз пък съм пажа.   Благодаря ти, Любима, за това, че те има! Само внезапно не късай със мене! Ти си ми Топлото в хладната зима! Ако изчезнеш... Севернякът ще стене...  
    



Земно разпятие
Аз тъгувам, когато дъжд е заплакал,
а на стряхата врани умуват...
Аз тъгувам, щом чуя нежното "Чакай ме!"
и нищичко друго не чувам...

Не ща да те губя нито ден, нито час.
Очите ти... твоето бяло...
Тъгувам, изчезне ли незримото "нас"...
Как да пиша, кажи, за раздяла...

Случвам се тъжен, даже сред бял ден...
Гласа ти не чувам, с дъха ти не дишам...
Аз съм в света ти... Света си за мен...
Перото се скърши от писане...

Моите думи, без тебе, умират.
Денят ми е празен без твойта усмивка.
В късната обич какво ли намираш?!
Щастлив съм да бъдеш щастливка.



    




Шепичка  ( с ) нежност

Пада първият сняг,
като първо причастие,
като първата нежност
на бебето със зърното...
Краткото, малкото,
земното щастие...
И Оня, отгоре,
е  ритнал кросното...



Заискрил е снегът,
смесил в дъгата
небесни боички
със земните чувства...
Шепичка (с)нежност
ти нося в ръката -
ако я вземеш - недей да я пускаш!



   




.......А какво е Нежността? За мен тя е тих морски залив. Безкрайно поле. Хоризонтът, където се целуват Земята и Небето. Първото кокиче. Синята горска теменужка. Момината сълза. Ароматът на роза. Пухкавата опашка на котката. Брезата. Детски устенца върху майчина гръд. Бисерчето от раковинката. Плюшеното мече до възглавницата. Стапящата се снежинка. Пухчета на тополата. Разлюляната ракита от топъл ветрец. Нечий добър поглед. Сватбеният ритуал. Докосването на ръце. Гласът на приятел. Копринената нишка. Букетче полски цветя. Целувката на любимата. Биенето на две сърца. Аз и Ти.
/Из „Какво е нежността”/



   

То, послето

Знаеш ли, все ми е тая за законите и морала.
Истински ни венчава само Всевишния!
Няма значение кого ти си избрала,
а какво Господ решава - Аллах ли,
Буда ли, Кришна ли!

Знаеш ли, все ми е тая колко мъгливо е там.
Километри и дъжд... Врагове и приятели...
Само в стихове ти си Ева, а аз съм Адам...
Само в стихове сме обичащи и мечтатели...

Знаеш ли, все ми е тая,
че нещо дължа на другите хора.
Мрежите късам и чупя жиглата на тоя хомот!
Сега те обичам!
И хич не ми пука какво ще говорят!
А после, в Отвъдното?! -
То, Послето, не е живот...

   

Паролата

След вас пепелище. След вас унищожение. Откривате смисъла в нечие поражение. Мисъл напреднала, но не в съзидание. Децата на Дявола в човешки създания.   Но как ще нахълтате на някой в главата?! Как ще намерите ключа към душата?! Парола е нужна - толкова простичко! Никой не иска неканени гости...   Паролата кратка вий сте забравили, що мозъка стига, отключва и брави. Тя - ваше проклятие. Тя - вашият бич.   От сърцето излязлата думичка - ОБИЧ!
   



Един мой приятел, към петдесет се ожени за двайсетгодишна. Злобните започна да ги тресе, че нищо не струва, че тя си е нищо. През чужди очи, придирчиви и строги, тя наистина не беше красавица. Грозното пате...С дълги ръце... Не снежинка, а кална лапавица. Какво ли пък толкова в нея намери?! Защо точно в нея се влюби?! Хората обичта еднакво не мерят, до болка понякога груби... А е толкова простичко, щом земята цъфти, щом поникват тревите и зазрява ли житото! Щом и птица политва в море от лъчи, щом и жребият носи насита! А тя си наложи да бъде незрима... Добрият петдесетгодишен съзря в нея нещо, което самата тя не съзираше. А тя за награда се разхубавяваше. Той и довери всичките си неща. Всичко свое с нея делеше.


  Тя му роди детенце. Той и се поклони до земята. Струваше и се, че това е сън. Мислеше си, че не го заслужава. Чудеше се защо се случи това. Той не се бъркаше. Стигаха му умът, силите и сърцето и този път. Неговата бяла обич беше до нея. Помагаше и с възхитените си очи. Тя държеше високо главата си. Под този поглед животът бягаше напред. Момичето порасна като дръвче - вкорени се, укрепна и като че ли за благодарност за спокойствието, за това, че не я излъга и обиди, тя в зрелостта си стана такава, каквато той я видя като млад - дълбоко задрямала Красота! Изведнъж се разлисти. Пищно. Богато.


  Отново се зачудиха наоколо: - Какво се случи с нея?! Защо?! Откъде се появи това чудо?! А моят приятел мълчеше... Упорит труд и воля - никакво чудо! Той поиска така. На чудесата не вярваше. Уверено. Решително. Властно. Със своята Обич я извая от кал и се оказа, че е прекрасна!    
   



Рицарско, на прощаване

Случайните богове тихичко дремят...
Съдбата променя, чрез дъжд, и Мига...
Тихо се раждаме... Без болка... Навреме...
Реалният свят е на някой съня...

Мечтата намира Рицаря често...
Обичта прави някого си щастлив...
Ние, щом тръгваме, не искаме ресто,
живеем без страх, гордо, красиво.

Когато си тръгваме, сме песен изпята,
вино изпито, сърце подарено,
цвете откъснато, Грешно и Свято,
буря в Душата, от Бог осветена...

Ние ще пуснем от клетките птиците!
Ние за Чест кръстосваме шпагите!
Ние сме само сълза по ресниците...
Ние сме Ад и Божа награда...

Чакат ни още слепите по рождение...
Ние го виждаме, скритото за мнозина!
Далечни звезди... Небесно движение...
и "хората да рекат": "- Човек си замина!"...
     



Но ти ще живееш!

Прости ми, Любов! Аз не съм те предавал. На парчета да късат не ще позволя! Добра с мене беше и тъй величава... Как с тебе, Обич, да се простя?! Прости ми, Любов! Ти тъй си прекрасна! Ти ме привлече в чудесния свят. Не знаех, че можеш да бъдеш опасна, да наказваш, че можеш, от мъка залят. Допивам до дъно горчилка пелинена, а после ще сдъвча залък забравяне... Прости ми, Любов! Защо ти изстина?! Не знаех сред пътя, че ще има оставяне... Прости ми, Любов! "Безсрамие" те нарекоха! Искаха да те стъпчат с оръфан цървул. Заедно с някого в тебе се врекохме, а сега пък се прави "ни видял" и "ни чул"... Тебе, Любов, не ще дам на разпятие! Твоето топло в душата ще пазя! Ще пазя и Вярата! Ако ще и проклятие да ме стигне за болката, за гнева ми, за това че намразвам... Благодаря ти, Любов! По-смел с тебе станах. Ти си за мене Пътеводна звезда. Бавно изстивам... Само Вяра остана... Но ти ще живееш в мойта душа!


   

Нежност и красота намерих аз в тези стихове.

Надявам се, че вие също ще ги оцените.





Ако искате да прочетете повече негови стихове,
използвайте следния линк:
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=ZEMEDELEC&tab=2
 

Поздрави за автора на тези прекрасни стихове и за теб, Ивче, че ни ги представи!

Благодаря за чудесното представяне - разкошен постинг .
Поздравления за автора , с удоволствие прочетох и много харесах .
Хубав ден !

Много хубав избор си направила.

Поздрав за хубавото представяне. дай боже , всеки му!

за прeдставянето на Краси-ZEMEDELEC-отдавна спечелил обичта на читателите си и малко известне в официалните литературни среди,те четат основно себе си...

Всеки път е хубаво да четеш за любовта.Честита нова година!Бъди все така изпълнена с надежда,доброта и бъди силна,защото душата на добрите хора се носи трудно.

Поздравления!СПр!
(по-кратко :едва ли :))))

Хубави стихове, и хубав постинг! Замя ми главата,приятелко!:)
Романтична вечер ти желая:)

Благодаря-отново си ни представила чудесна поезия!С хубави стихове се пренасям в друг свят,който за жалост не може да се сравнява с този ,в който постоянно се борим със себе си,със страховете,с тревогите...Прекрасно представяне.

Благодат и мир да се сипе над теб!

за представянето и прочита на тези стихове. Докосват!

Както винаги - красота в думи, музика и картини...