Блогрол
1. Любим линк
2. Сайтът, с който започва деня ми
3. Мястото ми за релаксация
4. Размисли за хората и живота......нещо, което си заслужава да видиш....и прочетеш......
5. За приятелството и приятелите......думи, стихове и музика....
6. Блогът за усмивки, оптимизъм и хубаво настроение
7. НЕЩО ХУБАВО......
8. Летяща, ентусиазирана, слънчева......
9. Блогът, в който "се оставям" на усещанията......летя, мечтая, ЖИВЕЯ истински!
10. Място, където си отпочивам от суетата и напрежението
11. Блог на един хубав човек.........
12. Арт - визитки на блогъри
13. 2012 година
14. Уроците.........
15. "Малкият принц"
16. Пазителят
17. SOS - помощ за деца с редки болести
2. Сайтът, с който започва деня ми
3. Мястото ми за релаксация
4. Размисли за хората и живота......нещо, което си заслужава да видиш....и прочетеш......
5. За приятелството и приятелите......думи, стихове и музика....
6. Блогът за усмивки, оптимизъм и хубаво настроение
7. НЕЩО ХУБАВО......
8. Летяща, ентусиазирана, слънчева......
9. Блогът, в който "се оставям" на усещанията......летя, мечтая, ЖИВЕЯ истински!
10. Място, където си отпочивам от суетата и напрежението
11. Блог на един хубав човек.........
12. Арт - визитки на блогъри
13. 2012 година
14. Уроците.........
15. "Малкият принц"
16. Пазителят
17. SOS - помощ за деца с редки болести
Постинг
01.06.2010 18:54 -
Приказка за доброто....поредната......, но не последната.....
Автор: priqtel12
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10208 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2011 21:15
Прочетен: 10208 Коментари: 20 Гласове:
35
Последна промяна: 14.11.2011 21:15
ИДЕЯТА Е НА ЕДНА ПРИКАЗНА ФЕЯ ... ТУК :
И НА ОЩЕ ЕДНА ВЪЛШЕБНИЦА ОТ БЛОГА...........ТУК:
Това е поредната приказка за доброто, която написаха
учениците от нашето училище на 1.03.2010 г.
Приказка, която сбъдна мечтите за близост
и ласка за дечицата от дом за деца,
лишени от родителска грижа в с. Борован, обл. Враца.
За един ден поне те се почувстваха щастливи,
доволни, приласкани и обичани.
Идеята тръгна от местни бизнесмени.
За нашата приказка техните имена не са важни.......
Важна е заинтересоваността на учениците - събираха
дрешки и играчки, правеха мартеници,
подготвяха сценки и песнички.....
Голямо беше вълнението преди срещата
с малките палавници.......
И ето ги, вече са тук:
Какичките се вълнуваха толкова много......
Очакваха с нетърпение гостуването......
Подготвиха се добре.....
Попяха.......Потанцуваха......
Дечицата ги гледат с интерес.....
Закичиха ги с мартенички за здраве и късмет.....
Раздадоха им лакомства и подаръци.......
Гушнаха ги........А малките бяха толкова доволни......
Непосредствеността им, нуждата от ласки
бяха толкова завладяващи......
Желанието им да бъдат обичани, някой
да им обърне внимание.....сега........и само на тях....
С това нашата приказка не свършва......
Защото няма как да свърши вълнението......
Няма как да сложиш край на едно общуване,
в което водещи са обичта, желанието да приласкаеш,
да успокоиш едно човешко същество....
Няма как да забравиш щастливите детски усмивки......,
светналите личица, греещите от удоволствие
детски очички.....
Да, гостуването е към своя край......
Но приказката не може да има край.....
Защото тя роди едно съпричастие.
И колко болка имаше по - късно в разказите им.....,
но и радост, вълнение,
че са занесли малко топлинка в сърцето
на някого....Големите и малките деца се срещнаха,
за да научи всеки от тях нещо от другия.....
Малките разбраха, че светът може да е шарен,
цветен и щедър, всичко това,
което на тях в момента им е отнето.....
Големите пък разбраха колко е важна
ролята на общуването, на една добра дума и прегръдка.....
Разбраха колко е безценна добротата.....
Аз мисля, че те научиха безпогрешно
един от най-важните уроци в живота: ДА БЪДАТ ДОБРИ!!!
Нека и ние, възрастните, не забравяме
да им припомняме този урок постоянно,
а и на себе си също!!!
ДА БЪДЕМ ДОБРИ!!!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ
МАЛКИ И ПОРАСНАЛИ ДЕЦА!!!
И НА ОЩЕ ЕДНА ВЪЛШЕБНИЦА ОТ БЛОГА...........ТУК:
Това е поредната приказка за доброто, която написаха
учениците от нашето училище на 1.03.2010 г.
Приказка, която сбъдна мечтите за близост
и ласка за дечицата от дом за деца,
лишени от родителска грижа в с. Борован, обл. Враца.
За един ден поне те се почувстваха щастливи,
доволни, приласкани и обичани.
Идеята тръгна от местни бизнесмени.
За нашата приказка техните имена не са важни.......
Важна е заинтересоваността на учениците - събираха
дрешки и играчки, правеха мартеници,
подготвяха сценки и песнички.....
Голямо беше вълнението преди срещата
с малките палавници.......
И ето ги, вече са тук:
Какичките се вълнуваха толкова много......
Очакваха с нетърпение гостуването......
Подготвиха се добре.....
Попяха.......Потанцуваха......
Дечицата ги гледат с интерес.....
Закичиха ги с мартенички за здраве и късмет.....
Раздадоха им лакомства и подаръци.......
Гушнаха ги........А малките бяха толкова доволни......
Непосредствеността им, нуждата от ласки
бяха толкова завладяващи......
Желанието им да бъдат обичани, някой
да им обърне внимание.....сега........и само на тях....
С това нашата приказка не свършва......
Защото няма как да свърши вълнението......
Няма как да сложиш край на едно общуване,
в което водещи са обичта, желанието да приласкаеш,
да успокоиш едно човешко същество....
Няма как да забравиш щастливите детски усмивки......,
светналите личица, греещите от удоволствие
детски очички.....
Да, гостуването е към своя край......
Но приказката не може да има край.....
Защото тя роди едно съпричастие.
И колко болка имаше по - късно в разказите им.....,
но и радост, вълнение,
че са занесли малко топлинка в сърцето
на някого....Големите и малките деца се срещнаха,
за да научи всеки от тях нещо от другия.....
Малките разбраха, че светът може да е шарен,
цветен и щедър, всичко това,
което на тях в момента им е отнето.....
Големите пък разбраха колко е важна
ролята на общуването, на една добра дума и прегръдка.....
Разбраха колко е безценна добротата.....
Аз мисля, че те научиха безпогрешно
един от най-важните уроци в живота: ДА БЪДАТ ДОБРИ!!!
Нека и ние, възрастните, не забравяме
да им припомняме този урок постоянно,
а и на себе си също!!!
ДА БЪДЕМ ДОБРИ!!!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ
МАЛКИ И ПОРАСНАЛИ ДЕЦА!!!
И твоите ученици са посяли в сърцата си едно истинско семе на любов, грижа и приемане, което ще избуи стократно! Добър урок за всички ни!
Поздрави :))
цитирайПоздрави :))
2.
elpidaa -
С възхищение!!!
01.06.2010 21:14
01.06.2010 21:14
С възхищение!!!
цитирайот детските годинки, преминава през училище, кой каквото научил за живота - научил ....
След това голямото училище - Животът със своя камшик пришпорва всички и в нас остава много горчилка.
Тогава идва дълбоко от нашите недра - добрината - тази, която сме я научили като малки и колкото повече е останала в нас от детските ни години, толкова камшика на живота не го усеща, или ако го усещаме е не толкова силно.
Лека и прохладна вечер в това дъждовно време ти желая!!!
цитирайСлед това голямото училище - Животът със своя камшик пришпорва всички и в нас остава много горчилка.
Тогава идва дълбоко от нашите недра - добрината - тази, която сме я научили като малки и колкото повече е останала в нас от детските ни години, толкова камшика на живота не го усеща, или ако го усещаме е не толкова силно.
Лека и прохладна вечер в това дъждовно време ти желая!!!
върна години назад, когато и аз, заедно с мои колежки от енергопроект посетихме такъв дом с много мили дечица. Хвърляха се на вратовете ни и искаха да им бъдем майки, толкова искаха да бъдат обичани, че нве можеха да се съсредоточат върху музикалната програма, която им бяхме приготвили. Аз бях занесла киноапарат и се опитвах да им прожектирам детско филмче, но те не гледаха в екрана, а гледаха мен. Интересно им беше как произнасях думичките под съответните картинки. Очите им бяха пълни с надежда, че от тук нататък животът им ще се промени. След като станем възрастни тази жажда за любов остава в нас, но често е завоалирана и самите ние често не я осъзнаваме. липсата на любов ни прави агресивни и некомуникативни. Ние всички се нуждаем от любов и внимание.Чудя се, толкова ли е трудно да си я раздаваме помежду си, ни пари иска, ни акъл. Това би променило животът на всички ни към по-добро и светът би станал по-добро място за обитаване.
цитирайПоздрави!
цитирайharvi написа:
И твоите ученици са посяли в сърцата си едно истинско семе на любов, грижа и приемане, което ще избуи стократно! Добър урок за всички ни!
Поздрави :))
Поздрави :))
Аз също се надявам урокът да е добър и да е за цял живот.
Прегръдки, Ева!
elpidaa написа:
С възхищение!!!
mrazekoff написа:
от детските годинки, преминава през училище, кой каквото научил за живота - научил ....
След това голямото училище - Животът със своя камшик пришпорва всички и в нас остава много горчилка.
Тогава идва дълбоко от нашите недра - добрината - тази, която сме я научили като малки и колкото повече е останала в нас от детските ни години, толкова камшика на живота не го усеща, или ако го усещаме е не толкова силно.
Лека и прохладна вечер в това дъждовно време ти желая!!!
След това голямото училище - Животът със своя камшик пришпорва всички и в нас остава много горчилка.
Тогава идва дълбоко от нашите недра - добрината - тази, която сме я научили като малки и колкото повече е останала в нас от детските ни години, толкова камшика на живота не го усеща, или ако го усещаме е не толкова силно.
Лека и прохладна вечер в това дъждовно време ти желая!!!
kasnaprolet9999 написа:
върна години назад, когато и аз, заедно с мои колежки от енергопроект посетихме такъв дом с много мили дечица. Хвърляха се на вратовете ни и искаха да им бъдем майки, толкова искаха да бъдат обичани, че нве можеха да се съсредоточат върху музикалната програма, която им бяхме приготвили. Аз бях занесла киноапарат и се опитвах да им прожектирам детско филмче, но те не гледаха в екрана, а гледаха мен. Интересно им беше как произнасях думичките под съответните картинки. Очите им бяха пълни с надежда, че от тук нататък животът им ще се промени. След като станем възрастни тази жажда за любов остава в нас, но често е завоалирана и самите ние често не я осъзнаваме. липсата на любов ни прави агресивни и некомуникативни. Ние всички се нуждаем от любов и внимание.Чудя се, толкова ли е трудно да си я раздаваме помежду си, ни пари иска, ни акъл. Това би променило животът на всички ни към по-добро и светът би станал по-добро място за обитаване.
А се скъпим да раздаваме любовта си. А забравяме, че раздаденото ще ни се върне стократно.
Поздрави!
aqualia написа:
Поздрави!
И много любов, за да ги крепи!
Колко заразно е Доброто и каква хубава дълга верижка се получи при Дима - Дивна!
Аз, за съжаление нямам много време да бъда на компютъра, но искрено ви се зарадвах, приятели!
Какво е идеята, когато тя няма последователи...
"Нека до всяко добро същество, застане поне още едно"... и като в песента на Богдана Карадочева да кажем: "Дано, дано, дано..."
Историите продължават...
цитирайАз, за съжаление нямам много време да бъда на компютъра, но искрено ви се зарадвах, приятели!
Какво е идеята, когато тя няма последователи...
"Нека до всяко добро същество, застане поне още едно"... и като в песента на Богдана Карадочева да кажем: "Дано, дано, дано..."
Историите продължават...
Нека има повече такива красиви моменти, изпълнени с любов и нежност, Иве!
цитирайе всъщност житейски урок, още един, поредният. Във всяка сфера на живота доброто се оказа дефицит. Като че ли всички някак изведнъж, по едно и също време, сключиха сделки с дявола. А корените на доброто не са навън, не са семена хвърлени покрай пътя, те са атоми в нас самите. Клетки, които могат да продължат да функционират правилно, или да се изродят. Както казва един любим мой автор чрез героя си в книгите - у всеки от нас живеят две кучета, добро и зло. Важно е кое ще храним.
Благодаря, Иве, за приказката и мислите. Споделени, подтикват към онези семена, вътре в нас :)
цитирайБлагодаря, Иве, за приказката и мислите. Споделени, подтикват към онези семена, вътре в нас :)
"Нека до всяко добро същество, застане поне още едно"... ДАНО!!! Да се заразим от добротата!
цитирайckarlet написа:
Нека има повече такива красиви моменти, изпълнени с любов и нежност, Иве!
16.
priqtel12 -
Надявам се, Рени, толкова много се надявам......и да покълнат тези семенца!!!!
02.06.2010 22:19
02.06.2010 22:19
hope17 написа:
е всъщност житейски урок, още един, поредният. Във всяка сфера на живота доброто се оказа дефицит. Като че ли всички някак изведнъж, по едно и също време, сключиха сделки с дявола. А корените на доброто не са навън, не са семена хвърлени покрай пътя, те са атоми в нас самите. Клетки, които могат да продължат да функционират правилно, или да се изродят. Както казва един любим мой автор чрез героя си в книгите - у всеки от нас живеят две кучета, добро и зло. Важно е кое ще храним.
Благодаря, Иве, за приказката и мислите. Споделени, подтикват към онези семена, вътре в нас :)
Благодаря, Иве, за приказката и мислите. Споделени, подтикват към онези семена, вътре в нас :)
но може ли само с желание да се постигне? Тези дечица ще се надяват всеки ден, всеки миг за малко обич. А някои ще останат цял живот сами с тази недостатъчна любов в себе си..........
цитирайТрябва държавата да е на мястото си, трябва и ние да сме хора в истинския смисъл на думата, трябва да поемаме отговорността да ставаме родители, само когато сме готови за това, а не да създаваме деца, които обричаме на такъв живот!
цитирайБлагородни идеи и щастливи сбъдваемости!
Дано доброто да се умножава!
Поздрав!:)
цитирайДано доброто да се умножава!
Поздрав!:)
трябва да се множи и да ни сочи пътя напред- към човещинката....А децата могат да ни научат на толкова много.....
цитирай