ПРЕДСТАВЯМ  ВИ  ЧАСТ  ОТ  СТИХОВЕТЕ
 НА 
Е Л И Ц А    С Т О Я Н О В А

* * * * * * *

Въпроси

Човеко, защо ти е слънцето?
Не можеш дори да го стигнеш,
но пак си се вдигнал на пръсти.
Не чу ли, че пари, щом пипнеш?

Човеко, не ти ли е хрумвало,
че то е среда на галактика
и много години е струвало
да може да топли земята ти?

Човеко, не питаш, а знаеш ли,
че ти си му смисъл за светене?
И щом за секунда го махнеш,
ще паднат отгоре планетите.

Ще смачкат и тебе, и слънцето,
тъй както в ръцете го стискаш.
Човеко, не ти ли е съвестно,
че всичко за себе си искаш?

* * * * * * *



* * * * * * *



Ако можеше земята да говори

Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни.
Щеше в себе си да скрие всяко зрънце,
да прекърши онзи стрък на суетата,
дето плевелно се хваща,
и без слънце -
в най- дълбокото на хората.
В душата.

Ако можеше земята да говори.
Да ни каже...
колко мъка е събрала,
колко тежки са ни стъпките отгоре,
как разкъсваща е всяка магистрала.
Щеше всички да погълне,
дето дращеха
и строяха по невинната и почва.
Не повярвахме, че тя не ни е мащеха.
А убиваме я всеки ден...
Нарочно.

* * * * * * *



* * * * * * *
Посветено... на силните хора   Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят.    Очакват "утре", днешното е сигурно.
Докато не намерят в тях животите,
ще ридят недостатъци във фигури
и вечно ще си мислят, че са лошите.

А камъкът, заспал върху гърдите им,
ще смачка непростените им грешки
и язвите, проникнали в душите им,
ще зеят, като липси - нечовешки.

Но колкото и пътища да имат,
кръвта им ще се търси, да се слее.

Посоките в средата се събират...
Там, може би, най-трудно се живее!
* * * * * * *


* * * * * * *

Където няма улици

 В страна, където няма улици,
заминах още като много малка.
Далече от невидимите упреци,
със няколко усмивки в чантата.

И станах тихо. Беше призори.
Табели не видях на тръгване.
Във джоба ми дрънчаха избори,
за всеки случай... за упътване.

И беше хубаво. Като на кино.
Навсякъде посоки за "напред".
Страна, която няма минало.
Страна, която търсеше човек.

Тогава спрях насред надеждата.
Така приятно беше по средата.
Със свежият привкус на срещата,
безулична, прегърна ме страната.




* * * * * * *


* * * * * * *

Белезите са карта към душата

 "Знаеш ли, че белезите са карта към душата?" - от филма "Въздухът, който дишам"



Едно докосване...
и ще забравя всичко.
Дори онези невъзможни мигове,
в които между нас бе тихо,
а тишината - болка с много шипове.

Едно докосване...
и ще забравиш всичко.
Усмивката ми ще е твоят кораб.
Морето няма да е вече плитко,
а моят въздух ще е летен полъх.

Един живот...
със теб ще е достатъчен,
когато се познаем във прашинките
и времето в часовника ни пясъчен
се люшне нежно в половинките.

След всяка грешка
ще простим, но истински.
И белезите ще са само карти
със сочещи стрелки в душите ни.
A ние ще сме малко по-богати.

* * * * * * *



* * * * * * *

Едно е "днес"

Едно е "днес", заключено в момента.
А утре друг момент ще ме посрещне.
И всеки ден е като кадър в лента.
А стъпките - и правилни, и грешни!

Едно е "днес", със вчерашната сянка.
Но утре то ще е фатално остаряло.
В галерия от спомени и в рамка,
ще пази мигове в сърцето, помъдряло.

Едно е "днес", започващо с усмивка.
До утре може да съм океан сълзи.
За ден поне с очите на щастливка,
да видя себе си, но без да ме боли.

Едно е "днес" и искам да го имам,
че утре вече няма да е същото.
Сега е тук, а после ще отмине,
разхвърляно на непотребни късчета.
  * * * * * * *

Повече от нейните стихове
можете да прочетете
тук.

Прекрасни, нежни стихове! Благодаря ти, че ги сподели!

Харесаха ми стиховете!
Постингът- също!
Б.

Много хубави и силни стихове си ни подредила - да ги прочетем, да разберем истината и да се променим! Към добро и Единение!
Благодаря ти, Ива и лека августовска вечер!:)))

Ив, отново си ни подбрала чудесни стихове!
Поздравления приятелко за споделеното!
,,Едно е "днес" и искам да го имам,
че утре вече няма да е същото.
Сега е тук, а после ще отмине,
разхвърляно на непотребни късчета.''
ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ !ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА АВТОРКАТА!
ХУБАВА ВЕЧЕР, МИЛИЧКА!:)))

Да- наистина белезите са карта към душата-но зависи кой как преживява .А може и душата да е карта на белезите...Помислете...

Благодаря , Ива !

На фона на нежна музика ... Благодаря за избора и представянето, Ива!
Приятен ден! :)

които се отбихте тук и одобрихте моя избор!
Думите Ви ме радват!

Хубаво е при теб!

Хубави стихове, на които се насладих!
Поздрави за постинга, много ми хареса!

Красиви и нежни стихове! Поздравления за избора! За мен бе удоволствие да съм тук!
Хубав съботен ден ти желая!!!

"Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни."


Говори ни Земята, но имаме ли отворени сетива да я чуем?!
Духовните сетива на човеците са закърнели...
Прекрасно начинание, благодаря :)

Елица притежаване не само талант, но и богата душевност !

Стиховете са не само хубави, те са истинни, те са заредени и с добрина и с нежност. Мъдри са...та това е бъдеща поетеса, акоа не и настояща.:)
Тук, Ив, в твоя блог срещнах и много мои приятели...
И на фона на нежната музика, чуруликането на птичките, излъчването на красивите картини...
Да, удоволствието беше изцяло мое, Ив...
позволих си малко фамилиарничене, но знам ще простиш...
Поздрави на Елица....и ви пращам фуу прохладен "брийз ди Маре" от северното черноморие.
Никос:)

че се отбихте и съпреживяхте емоциите в стиховете на Елица Стоянова. Да, в тях има и топлота, и доброта, и нежност, и талант, и богата душевност, и мъдрост и гражданско съзнание. А най - много в тях прозира човечността. И да, Ник, тя е настояща поетеса, победителка е със стихосбирката си "Предсказана" в националния литературен конкурс на ИК Хермес, който се провежда за пети път. Наградата и се дава за първа излязла книга.
Ето и едноименното и стихотворение от тази книга:

Предсказана

Предсказаха ме някакви гадатели,
преди да осъзнаеш, че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина.
И щях да съм сама, недоврачувана.
Без никакви претенции за обич.
Без мисъл, че дори съм съществувала.
Без чувството, че в шепата ме носиш.
Макар че ме забавиха годините,
повярва, че ще дойда безусловно,
и мрежата от дланно теснолиние
постла ми със килим за по-удобно.
Дочака ме, защото съм заслужила.
Защото съм предвидена за тебе.
Но страх ме е, че в дланите на другиго
така ще съм предсказана след време.

Поздрави на всички Вас!